Зейдист се отдръпна, оставяйки го там.
Сърцето му бумтеше в гръдния му кош.
Гласът на краля бе силен като гръм.
— Кой предлага този мъж?
— Аз, — отвърна Зейдист.
— Аз, — повтори и Тор.
— Аз.
— Аз.
— Аз.
— Аз.
На Куин му се наложи да примигне няколко пъти, докато един по един всеки от братята се изказа. Всеки един от тях го предлагаше.
И после дойде ред на последния.
Гласът на краля отекна силна и ясно.
— Аз.
По дяволите, трябваше да примигне още веднъж.
Когато Рот продължи, се усети как в аристократичната му интонация, докато говореше на Древния език, звучи и неговата сила.
— Въз основа свидетелствата на членовете на Братството на черния кинжал и предложението на Зейдист и Фюри, синове на война на Братството на черния кинжал Агъни; Тормент, син на война на Братството черния кинжал Харм; Бъч О'Нийл, кръвен роднина на собствения ми род; Рейдж, син на война на Братството на черния кинжал Торчър; Вишъс, син на война на Братството черния кинжал, познат като Блъдлетър; и въз основа на моето собствено като Рот, син на Рот, считаме този мъж пред нас, Куин, син на никого, за подходящо предложен за Братството на черния кинжал. Тъй като е по силите ми и благоразумието ми да го сторя, и тъй като е добро за безопасността на расата и още повече след като законите бяха преправени, за да бъде това правилно и възможно, заобикалям всички изисквания за родословие. Можем да започнем. Обърнете го. Отвийте го.
Преди някой да дойде до него, Куин изправи рамене и успя набързо да изтрие очите си, за да бъде отново мъж след като го завъртят и махнат наметалото…
Куин ахна. Беше върху подиум и пещерата, която беше пред очите му, бе осветена от стотици черни свещи, пламъчетата създаваха симфония от мека златна светлина, която блестеше около грубите стени и се отразяваше в гладкия под. Ала не това грабна всъщност вниманието му. Точно пред него, между него и огромното осветено пространство, имаше олтар.
В чийто център имаше огромен череп.
Нещото беше древно, костта не беше бяла като на наскоро умрял, а имаше потъмнял и на места вдлъбнат слой от годините, свещени и почтени.
Това беше първият брат. Трябваше да е той.
След като очите му се отместиха от него, бе покосен от страхопочитание. Долу, гледащи нагоре към него, бяха живите носители на тази величествена традиция. Братството стоеше рамо до рамо, голите тела на бойците образуваха голяма стена от плът и мускули, а светлината от свещите играеше по тяхната сила и мощ.
Тор хвана ръката на Рот и поведе краля нагоре по стълбите, по които самият Куин преди малко се бе изкачил.
— Иди до стената и се хвани за клиновете, — нареди Рот на английски, докато го съпровождаха до олтара.
Куин се подчини без колебание, усети как лопатките и задникът му се опряха в камъка, докато ръцете му хващаха двете подобни на шипове издатъци.
Когато кралят вдигна ръката си, Куин внезапно разбра как точно всеки от братята бе получил подобния на звезда белег на гърдите си. Ръката на Рот бе покрита със стара сребърна ръкавица, зъбците съвпадаха по кокалчетата му и в юмрука му се виждаше дръжката на черен кинжал.
Възможно най-тихо Тор протегна китката на Рот към черепа.
— Господарю.
Докато кралят поднасяше острието, ритуалните татуировки, които бележеха рода му, отразиха блестящата светлина, а после и острото като бръснач острие, когато сряза кожата си.
Червена кръв потече и покапа в сребърна чаша, която бе поставена в короната на черепа.
— Моята плът, — обяви кралят.
След миг Рот облиза раната, за да се затвори. След това огромният мъж, с дългата си до кръста черна коса, брадата и величествената наметка, отиде към Куин.
Дори без способността да вижда, Рот някак знаеше как точно стояха всички, колко висок бе Куин, къде беше лицето му…
Защото кралят се протегна и хвана Куин за брадичката. После с огромна сила отметна главата на Куин назад и на една страна, оголвайки врата му.
Сега знаеше за какво бяха шибаните дръжки.