Жестоката усмивка на Рот оголваше огромните му остри зъби, които Куин не бе виждал никога досега.
— Твоята плът.
С бързина като мълния кралят се метна безмилостно, проби вената на Куин с жестоко захапване и с няколко силни всмуквания, преглътнати едно след друго. Когато най-после отлепи кучешките си зъби оттам, прокара език по устните си и се усмихна като господар на войната.
И после беше време.
На Куин не му бе нужно да му кажат да се приготви за предстоящото. Падна на ръцете си, стегна рамене и крака, готов да понесе каквото и да е.
— Нашата плът, — изръмжа Рот.
Кралят не остана на място. С безпогрешна точност той пъхна ръка в старата ръкавица и заби нещото в гърдите на Куин, ударът на зъбците беше толкова силен, че устните на Куин се отвориха и въздухът излезе непредвидено от тях. За миг всичко му се завъртя, но после се оправи и видя кристално ясно лицето на Рот.
Изражението на краля беше изпълнено от уважение и с абсолютна липса на изненада, сякаш бе очаквал Куин да издържи това мъжки.
И всичко продължи. Следващият беше Тор, прие ръкавицата и кинжала, каза същите думи, сряза ръката си, остави я да кърви над черепа, захапа Куин, след това го удари здраво като камион. След това Рейдж. Вишъс. Бъч. Фюри. Зейдист.
След като свършиха, Куин кървеше от врата и гърдите, тялото му бе покрито с пот и единствената причина, поради която не беше на пода, бе здравият му захват за клиновете.
Ала не го интересуваше какво още ще му правят; щеше да остане на крака, независимо от нищо. Нямаше представа каква е историята на Братството, но би се обзаложил, че нито един от тях не се бе стоварил като чувал с картофи по време на церемонията — нямаше против да бъде първият в някои неща, но не и в липсата на смелост.
Освен това, дотук добре, предполагаше той. Останалите братя стояха около него и се усмихваха широко, сякаш напълно одобряваха, че се справя с това — и това ако не го правеше още по-решителен.
С кимване, сякаш му бе дадена заповед, Тор поведе краля обратно към олтара и му подаде черепа. Рот вдигна високо събраната кръв и каза:
— Това е първият от нас. Нека възхвалим воина, който даде живот на Братството.
Боен вик се отприщи от братята, гласовете им отекнаха заедно като гръм в пещерата; след това Рот се доближи до Куин.
— Пий и се присъедини към нас.
Дадено.
С внезапен изблик на сила той грабна черепа и погледна право в очните ями, докато поднасяше сребърната чаша към устните си.
Отвори уста, изсипа кръвта в гърлото си, прие мъжете в себе си, попи силата им… и се присъедини към тях.
Наоколо братята ръмжаха одобрително.
Когато приключи, той постави обратно черепа в дланите на Рот и избърса устни.
Кралят се засмя дълбоко и масивните му гърди се задвижиха.
— Ще ти се иска пак да се хванеш за тези дръжки, синко…
Иииии това беше последното, което чу за известно време.
Като гръм от небето, който го удари право в главата, в него се заби внезапен прилив на енергия, превзе всичките му сетива. Той отскочи назад, намери дръжките и се хвана здраво за тях точно когато тялото му започна да се гърчи…
Имаше намерение да остане в съзнание.
Ама уви,… съжалявам, Чарли. Водовъртежът беше прекалено силен.
Тялото му се разтресе, сърцето му се разтуптя, умът му сякаш избухна като бомба. Буум! и всичко бе тъмно.
Глава 71
— Сола, защо не ми каза, че имаме посетители?
Сола пусна раницата си на плота в кухнята и спря. Въпреки че баба ѝ очевидно очакваше отговор, тя не искаше да се обръща преди изражението ѝ да скрие всяка следа от изненадата. Когато се почувства готова, тя се завъртя на пета.
Баба ѝ седеше на малката маса, розово-синия ѝ халат пасваше на къдриците в косата ѝ и на завесите на цветя зад нея. На осемдесет години, лицето ѝ бе елегантно и с леки бръчици — лице на жена, преживяла тринадесет президента, Световна война, и безброй лични страдания. Очите ѝ, обаче, горяха със силата на безсмъртен.
— Кой дойде до вратата, бабе? — попита тя.
— Мъжът с… — баба ѝ вдигна костеливата си ръка и оправи къдриците си — … с тъмната коса.
По дяволите.
— Кога се отби?
— Беше много мил.