— Баба ми.
— Откъде изобщо ме познава?
Натрапницата се навъси.
— Нали си идвал по-рано? Каза, че си изглеждал добър човек, и поиска да те поканя на вечеря. — Удивителните тъмни очи се взряха в него. — Не че се застъпих за теб… какво? Хей, ауч.
Асейл не беше осъзнал, че я е сграбчил за ръката, и отпусна хватката си.
— Не съм идвал по-рано. И никога не съм говорил с баба ти.
Натрапницата отвори уста. После я затвори. После пак я отвори.
— Значи не си идвал тази вечер?
— Не.
— Кой, по дяволите, ме е търсил?
В него се надигна закрилническа вълна и той усети как зъбите му се издължиха и горната му устна леко се отдръпна назад, ала успя да се овладее навреме, прикривайки външния израз на вътрешните си емоции.
Внезапно той кимна по посока на кухнята.
— Нека влезем вътре. Веднага. И ще ми разкажеш повече.
— Нямам нужда от помощта ти.
Асейл я изгледа от високо.
— Така или иначе ще я получиш.
Глава 72
Трез не беше свикнал да се вози с шофьор. Обичаше сам да кара. Да владее положението. Сам да избира дали да завие наляво или надясно. Тази вечер, обаче, в менюто нямаше „самообслужване”.
В този момент, той се беше разположил на задната седалка на мерцедеса, голям колкото къща. Отпред Фриц, както беше името му, караше като прилеп от ада — едва ли бе нещо, което да очакваш от иконом, който изглеждаше поне на седем хиляди години.
От друга страна, Трез все още не беше на себе си заради главоболието миналата нощ, затова нямаше нищо против веднъж да се повози. Но ако двамата с Ай Ем щяха да живеят тук, поне трябваше да знаят къде точно се намира проклетия имот…
Какво. По. Дяволите.
По някаква причина, възприятията му усетиха промяна в атмосферата, сякаш нещо трептеше около съзнанието му — предупреждение. И без да усети, обляния в лунна светлина пейзаж отвън стана на вълни, и всичко пред погледа му се изкриви. Фокусира се върху вътрешността на мерцедеса. Всичко си беше наред: зърнистата черна кожа, красивите шарки на ореховата облицовка; вдигнатата преграда също изглеждаше както трябва. Следователно нямаше проблем със зрителните нерви.
Отмести поглед към пейзажа навън и разбра, че изкривяването не се дължи на паднала мъгла. Нито пък на някаква странна суграшица. Не, ефекта не беше резултат от времето — всъщност бе нещо друго, напълно… сякаш ужаса кристализираше в самите частици на въздуха и караше пейзажа да губи формата си.
„Супер яко прикритие”, помисли си той.
А досега си мислеше, че само той и брат му крият номера в ръкава си.
— Наближаваме, — каза той.
— Какво е това чудо? — измърмори Ай Ем, поглеждайки през прозореца си.
— Не знам. Обаче трябва да си вземем малко.
Внезапно колата започна да се изкачва, и заради скоростта, която поддържаше стареца, движението съвсем заприлича на старта на влакче в увеселителен парк. Разликата бе, че не спряха на върха и после не последва свободно падане: от нищото пред тях се материализира огромно каменно имение, и се приближи толкова бързо, че Трез стисна облегалката и се приготви за удар.
Изглежда шофьора им знаеше точно къде се намират, и какво разстояние е нужно на бенц-а да спре. С опита на холивудски каскадьор, икономът завъртя кормилото и наби спирачки, паркирайки колата между един понтиак, по който Трез автоматично си падна… и Хамър, който приличаше по-скоро на абстрактна скулптура, отколкото на возило, което става за каране.
— Може би прави грешки с тази, — сухо каза Трез.
Ключалките се отвориха и двамата с Ай Ем излязоха едновременно.
„Човече. Дяволски голяма къща”, помисли си Трез, килнал глава назад, с поглед високо, високо нагоре. До гигантската купчина камъни се почувства като кутре. Като двегодишно пале.
Издигаща се високо в студената нощ, с гаргойли, които наблюдаваха от стрехите, и с две зловещи, четириетажни крила, които се простираха от двете ѝ страни, сградата изглеждаше точно като идеалния дом за краля на вампирите: призрачна, зловеща, заплашителна. Като онези Хелоуински замъци, само че съвсем истинска. Хората вътре наистина хапеха, и то не само, когато ги помолеха.
— Яко, — каза Трез, почувствал се моментално като у дома.
— Господа, защо не заповядате вътре, — каза бодро иконома. — А аз ще се постарая да донеса багажа ви.