Куин извърна поглед встрани, лицето му отново се покри в сенките.
Блей се насили да продължи да говори.
— Знам, че тази… ситуация с Лейла… е голяма работа за теб. Или поне предполагам, че е — и как да не е, ако е бременна. За мен? Искрено желая и на двама ви всичко добро. Но не ми дължиш никакви обяснения, още повече не ти ги и искам. Отдавна съм оставил назад детските хлътвания — и точно това имах към теб. Беше просто увлечение, Куин. Така че, грижи се за жена си и не се притеснявай, че може да си прережа вените, защото си намерил някого, когото да обичаш. Както съм направил аз.
— Казах ти. Не съм влюбен в нея.
Само почакай, каза си Блей, защото и това ще стане.
Това беше класическият Куин, точно сега.
Мъжът беше невероятен насред полето. И верен до лудост. И умен. И сексапилен, което разсейваше. И още стотици хиляди други неща, до които Блей трябваше да признае, че никой не може и да се доближи.
Но имаше един-единствен сериозен кусур и не беше цветът на очите му.
Не можеше да удържа емоциите.
Изобщо.
Куин винаги бе бягал от всичко сериозно — дори да не ставаше дума за физическо движение. Можеше да стои точно пред теб, да кима и говори, но когато емоциите станеха прекалено силни, напускаше кожата си. Просто изчезваше. А ако го накараш да се изправи срещу тях?
Е, това беше невъзможно. Никой не караше Куин да прави каквото и да било. И да, определено имаше доста добри причини да е такъв, какъвто е. Семейството му се отнасяше с него отвратително. Глимера го гледаха отвисоко. Цял живот не е имал дом. Но каквито и да бяха стресиращите причини, в крайна сметка той щеше да бяга от всичко, което беше прекалено сложно или изискваше нещо от него. Вероятно единственото, което можеше да промени това, беше бебе.
Така че каквото и да кажеше сега, нямаше съмнение, че беше влюбен в Лейла, но след като беше минал през периода на нужда с нея, а сега чакаше резултатите, умът му се разкъсваше между тревогата и желанието да се отдръпне от нея.
И именно поради тази причина, в това да стои насред пътя и да му бръщолеви разни неща нямаше абсолютно никакъв шибан смисъл.
— Желая и на двама ви всичко най-добро, — каза Блей, сърцето му думкаше в гърдите. — Искрено. И наистина се надявам и за двама ви това да проработи добре.
В напрегнатата тишина Блей успя да излезе от дупката, в която бе попаднал, забивайки здраво крака, докато вървеше обратно, отдалечавайки се от болезнената и пареща агония в душата му.
— Сега може ли да се връщаме в джипа и да си свършим работата? — попита равно.
Ръцете на Куин се стрелнаха към лицето му. Наведе глава, пъхна кървящите си ръце в джобовете на кожените си панталони и се отправи обратно към колата.
— Да. Да приключваме.
Глава 6
— О, Господи, ще свърша… ще свърша…
На юг, в центъра на Колдуел, на паркинга зад Желязната маска, Трез Латимър се радваше да чуе новините — и никак не изглеждаше изненадан. Но все пак не беше нужно останалите жители на трите окръга да научат.
Докато проникваше и се движеше напред-назад в отзивчивото тяло под себе си, той затвори устата ѝ със силна целувка, езика му влезе между горещите устни и така прекъсна нежелания коментар. Колата, в която бяха, беше неудобна и миришеше на парфюма на жената — сладък, пикантен и евтин. Мамка му, другия път щеше да си избере някоя доброволка с джип или още по-добре, с Мерцедес S550 с достатъчно място отзад. Явно Нисанът не бе създаден за близо сто и тридесет килограмовото му тяло, особено когато чукаше безпощадно полуголата асистентка на стоматолога. Или беше асистентка на адвоката? Не можеше да си спомни.
Имаше по-наложащи проблеми. С рязко движение той се отдръпна от устните ѝ, защото колкото повече доближаваше до своя оргазъм, толкова повече зъбите му се показваха от горната челюст — не му се искаше да я пореже по погрешка. Вкусът на прясна кръв щеше да го докара опасно до ръба, а не беше сигурен, че е добра идея да се храни от нея…
Идеята наистина се оказа много лоша. И не само защото тя бе просто човек. Някой ги наблюдаваше. Той повдигна глава и погледна през задното стъкло. Тъй като беше сянка, очите му имаха три-четири пъти по-добро възприятие от очите на нормалните вампири, и той лесно виждаше в непрогледния мрак. Мда, някой ги наблюдаваше вляво, до служебния вход, все едно беше на кино с пуканки и млечен шейк в ръка. Явно беше време да приключва. Незабавно пое контрола, пъхна ръката си между телата им, докато не достигна слабините на жената. Продължи да я стимулира, докато я чукаше, и тя свърши толкова мощно, че отметна рязко глава назад и я удари във вратата. Без оргазъм за него. Все тая. Някой се мотаеше наоколо и превръщаше забавното бързо чукане в съвсем друго нещо, така че той трябваше да приключи. Дори и да не беше свършил. Имаше многобройни врагове благодарение на многобройните си връзки. Сблъскваше се и с усложнения… причинени от самия него.