Всички спряха.
— Урните? — попита Рот.
— Да, — каза Тор с насмешка. — Нашето момче изглежда впечатлено.
— И трябва да е, — измърмори Рейдж и пристегна колана на наметалото си. — Ние сме страхотни.
От тълпата се чуха стонове и възклицания, и повечето завъртяха многозначително очи.
— Поне очите му не станаха на понички, — измърмори някой.
— Това е Ласитър, — чу се в отговор.
— Господи, тъпото копеле трябва да спре да гледа шибания Никелодеон.
— Наред с всичко останало.
— Фокусирайте се, хора, — отряза ги Рейдж. — Може ли просто да се насладим на момента?
Одобрително ръмжене замени мрънкането, и гърления звук се надигна и прониза спомените за мъртвите им врагове.
— Само си помисли, — каза Тор и прегърна Куин през рамото, — сега и ти ще може да сложиш своето гърне с лесър тук.
— Супер сделка, — измърмори Куин, докато оглеждаше всички видове съдове. — Много добра сделка.
Всички излязоха през старите порти, които изглеждаха толкова масивни, че сигурно щяха да са нужни няколко часа, за да се срежат с горелка. После отместиха още някакво препятствие встрани, което приличаше досущ на пещерна стена, и най-забавното бе, че всички минаха през някаква ниша в земята и се озоваха отново в ескалейда. Отне известно време, докато прекосят гората с колите си, но в мига, в който зърнаха светлините на имението, той се развълнува, тялото му започна да се мята в седалката и ръката му не спираше да търси ключалката на вратата.
Джипът беше намалил едва, когато той откопча колана и изскочи навън. Братството избухна в смях — всички те приемаха по-разумно положението след неговото пробуждане, ала го последваха, докато подскачаше нагоре по стъпалата. Стигнал огромния преден вход, той отвори рязко вратата и се стрелна вътре, завирайки лице в охранителната камера.
Чу гласовете на братята зад него…
Неговите братя. Нали вече бяха такива.
Братята му се лигавеха, когато го настигнаха, и Фриц отвори вътрешната врата пред тях.
Куин почти събори иконома на гръб, когато скочи вътре. Всички се усмихваха — шеланите в къщата, кралицата, догените, пръснати навсякъде… Ай Ем, Трез, и Рив и Елена…
Той се огледа за червената коса, претърси столовата, после извърна поглед към билярдната зала. Къде беше…
Куин спря. От другата страна на масата за билярд, на дивана, обърнат към телевизора, закачен над камината, Блей и Сакстън седяха един до друг. Бяха обърнати лице в лице, с по чаша джин с тоник в ръка, и изглеждаха така, сякаш водеха задълбочен разговор.
Внезапно Блей се засмя и главата му се отметна назад…
В този момент той погледна към Куин. На мига изражението му стана сериозно.
— Поздравления!
Гласът на Лейла го обърка и той се обърна към нея със замъглен поглед, а съзнанието му се въртеше, въпреки че не биваше: той знаеше от самото начало, че Сакстън ще се върне след ваканцията си.
— Толкова се радвам за теб! — Лейла го прегърна и той автоматично уви ръце около нея.
— Благодаря. — Отдръпна се и разроши косата си. — Е, ъ, как се чувстваш?
— Гади ми се и съм супер!
Куин потъна в собствената си кожа, опитвайки се да открие радостта от бременността.
— Толкова се радвам. Аз наистина… се радвам.
Глава 73
Сола се удари в готварската печка, докато водеше мъжа в дома си. След това, като отиде в другата посока, се заби в стола на баба си, но поне успя да го прикрие като го дръпна и седна в него.
— Ти също не си ми казал името си, — промърмори тя, въпреки че възпитаните думи бяха последното в мислите й. Мъжът седна срещу нея до малката масичка. В сравнение с дрехите му и самите му размери всичко изглеждаше дребно — от ламинираната маса, която ги делеше, до столовете, до кухнята. Цялата къща.
Той протегна ръка през масата. С дълбокия си глас с приказен акцент той каза:
— Аз съм Асейл.
— Асейл? — тя внимателно протегна своята длан, готова да срещне неговата по средата. — Странно име…
Веднага щом се докоснаха, по ръката й пробяга ток и стигна до сърцето й, като го забърза и я накара да се изчерви.
— Не ти ли харесва? — попита той преднамерено сякаш много добре осъзнаваше какво се случва с нея отвътре.