— Братството, разбира се.
Още едно недоразумение, но Кор отново остави нещата така.
— Кажи ми, очакваш да отмъстя за него ли?
— Това не е моя грижа, — надутият тон всъщност предполагаше, че мъжът бе разтревожен да не го сполети същата съдба. — Семейството му ще се заеме след като се възстанови.
— В пълно право са, — когато не последва нищо, Кор знаеше какво точно е очаквано и изисквано. — Мога да те уверя в две неща — моята конфиденциалност и моята защита. Предполагам, че си присъствал на събирането в дома на Елан през есента. Позицията ми относно краля не се е променила и предполагам, че това обаждане означава, че симпатизираш на собствените ми възгледи. Прав ли съм?
— Не съм някой, който търси политическа или социална власт.
Глупости.
— Разбира се, че не.
— Тревожа се… за бъдещето на расата — това ни обединяваше с Елан. Не бях съгласен обаче с тактиките, които той предлагаше. Покушението крие прекалено много рискове и съответно няма да постигне това, което е желано.
Напротив, помисли си Кор. Куршум в мозъка оправяше доста неща…
— Законите са начинът да свалим краля.
Кор се намръщи.
— Не разбирам.
— С уважение, но законът е по-силен от меча. Ако мога да перифразирам човешката поговорка.
— Уклончивите ти обяснения са загуба на време за мен. По-конкретно, ако обичаш.
— Древните закони са дали право на Рот върху властта, която има. Те са едностранно в негова полза относно начина на живот и обществото, дават му свободата да действа, както реши, без никаква отговорност.
Поради което Кор искаше да се свърши работата, много благодаря за информацията.
— Продължавай.
— Няма ограничения в нещата, които той може да прави, решенията, които може да взима, всъщност сам може да реши да промени Древните закони, ако поиска, и с това целостта на традициите и основите ни.
— Това ми е известно, — погледна часовника си. Ако не останеше на телефона в следващите два часа, все още имаше още време за битката. — Може би с теб трябва да се срещнем утре вечер…
— Само едно предупреждение.
Кор се смръщи.
— Предупреждение?
— Той трябва да може да бъде наследен и цитирам, „от чистокръвен наследник“.
— И това какво значение има? Той вече има жена и без съмнение в бъдеще…
— Неговата шелан е нечистокръвна. — Сега Кор бе този, който млъкна, и приятелят на Елан се възползва от тишината. — Нека се изясним. Във видовете ни има човешка кръв. От време на време са се случвали смешения извън расата. Може да се каже, че никой не е истински „чистокръвен“. Има обаче съществена разлика между това някой цивилен да има общо с хората и това кралят да създава поколението си с майка, която е нечистокръвна — и това поколение да наследи трона след смъртта му.
Троу се наведе от ъгъла на вентилационната кутия.
— Всичко наред ли е? — попита той само с движение на устните.
Кор заглуши с ръка телефона.
— Вземи останалите надолу по улиците. Ще ви настигна бързо.
— Както желаеш, — каза Троу с бърз поклон.
Докато войнът му се отдалечаваше, аристократът от другата страна на линията продължаваше.
— Съществува безпокойство между много членове на управляващите, както много добре знаеш. И вярвам, че ако някой достигне до този извод, би било много по-ефективно за свалянето на Рот, син на Рот от трона, отколкото какъвто и да било опит за покушение. Особено след като демонстрира такава сила на срещата на Съвета предната вечер. Разбира се, много са се уплашили и подчинили покорно след това, волята им е впрегната под неговите осанка и власт, които са били почти яростни.
Умът на Кор започна да прехвърля възможностите.
— Е, кажи ми, господине, мислено ти заемаш мястото му, нали?
— Не, — беше твърдият отговор. — Аз съм адвокат и като такъв ценя логиката на най-високо място. В този хаос от неспокойствие и война само войн може да бъде водач на расата — и трябва. Елан беше глупак със своите амбиции и ти се възползва от това. Знам, защото те видях в дома му онази вечер през есента — поставяше го като пионка, където си поискаше, дори когато той си мислеше обратното. Искам промяна, да. И съм готов да я реализирам. Но не си правя илюзии в моя полза и нямам интерес краят ми да бъде като този на Елан.