Кор се усети как се обърна към планината.
— Нито един крал не е свалян от трона по този начин.
— Нито един крал не е бил свалян от трона изобщо.
Добър довод.
Докато гледаше на североизток, където се намираше това странно безредие, той си помисли за краля и кралицата му… и за бременната Избраница на Кор.
Имаше времена, в които далеч повече би предпочел кървавия път, онзи, който бе белязан с удоволствието от това да изтръгнеш трона от умиращите ръце на Рот. Но тази война с думи бе… по-безопасна. За неговата жена.
Последното, което искаше, бе нападение там, където тя ядеше, спеше… където живееше така.
Затвори очи и поклати глава сам на себе си. О, как падаха силните… и все пак се изправяха въпреки всичко, закле се той.
— Как предлагаш да процедираме? — попита той сурово.
— Внимателно в началото. Трябва да събера прецедентите по въпроса, в които „чистокръвните“ са били преразгледани, когато е имало проблем. Предимството е, че срещу хората отдавна има дискриминация и е била дори по-силно изразена в миналото, когато бащата на Рот всъщност е издавал прокламации и е разяснявал законите. Това е ключът. Колкото по-силни са прецедентите, толкова по-успешно ще е това.
Каква ирония. Собствените закони на Рот щяха да станат онова, което ще повали сина му.
— Проблемът за нас ще е самият крал. Трябва да остане жив и да не осъзнае слабото място в своето управление и да го поправи преди да успеем да наредим нещата.
— Ще изпратиш на и-мейла на мой човек важните неща и после ще се срещнеш с мен.
— Това ще отнеме няколко дни.
— Ясно. Но очаквам обаждането ти да е скоро.
Докато си разменяха имената и Кор даде и-мейла на Троу, започна да чувства определена стабилност. Ако този мъж беше прав?
Царуването на Рот щеше да приключи без повече кръвопролития.
И тогава Кор щеше да има свободата да реши бъдещето на расата. Доколкото знаеше Рот нямаше преки живи роднини, така че ако го отстраняха, нямаше кой да претендира за трона.
Макар че това не значеше, че нямаше да се появят роднини, за които никой не знае.
Навлеци, с които обаче можеше да се справи. И с подкрепата на Съвета? Можеше да се обзаложи, че ще стане лидер на обществото — стига всички да се подчинят.
Рот не беше единственият, който можеше да променя законите.
— Не губи време, — каза Кор. — Имаш една седмица. Не повече.
Отговорът, който долетя, бе задоволителен.
— Ще действам с максимална скорост.
И това ако не беше чудесен начин да приключи едно телефонно обаждане.
Глава 74
Тунелът, който свързваше имението с тренировъчния център, беше хладен, тъмен и тих.
Докато Куин вървеше през него, беше сам и се радваше на това. Нямаше по-лошо от това да си заобиколен от щастливи хора, когато се чувстваш отвратително.
Когато стигна вратата, която водеше към задната част на шкафа в кабинета, той въведе кода, изчака да се отключи и влезе вътре. Мина набързо покрай канцеларските принадлежности и химикалки, после през друга врата и заобиколи бюрото. В следващия момент беше в коридора пред стаята за вдигане на тежести, но не смяташе да тренира. След това, което Братството му беше сторило, беше схванат и го болеше — особено ръцете, благодарение на стискането на клиновете, за да се задържи на крака.
Човече, ръцете му все още бяха вцепенени и докато мърдаше пръсти, разбра за пръв път в живота си какво е усещането да имаш артрит.
Продължи нататък, спря отново, когато стигна територията на клиниката. Като посегна да пооправи дрехите си, осъзна, че все още носи робата.
Нямаше да се връща, за да се преоблече; това беше сигурно.
Почука на вратата на стаята, каза:
— Лукас? Буден ли си?
— Влез, — беше дрезгавият отговор.
Трябваше да се приготви психически преди да влезе. И се зарадва, че го направи.
Легнал на леглото с повдигната глава, Лукас все още изглеждаше на ръба на смъртта. Лицето, което Куин помнеше като остроумно и младо, беше набраздено и мрачно. Тялото му беше болезнено слабо. И тези ръце… Боже Господи, ръцете.
И мислеше, че неговите го боляха малко?
Прокашля се.