— Нищо. Наистина не е от значение.
Боже, помисли си Блей, наистина не трябваше да го прави.
— Би ли ме погледнал? Имам предвид, ще те убие ли, по дяволите, ако ме погледнеш?
Разноцветните очи се завъртяха.
— О, видях те, добре. Предполагам твоят човек се е прибрал. Ще му кажеш ли, че си ме чукал, докато го нямаше? Или ще го запазиш, малката мръсна тайна. Да, шшшшшт, не казвай на братовчед ми.
Блей стисна зъби.
— Ти, лицемерен кучи сине.
— Извинявай, не аз съм този с гадже…
— Наистина ли ще стоиш тук и ще се преструваш, че не си крил това между нас? Както когато Вишъс излезе от онази стая, — той размаха показалец през коридора — дали не подскочи като ужилен? Ще се преструваш, че си се гордял с това, че чукаш мъж?
Куин изглеждаше зашеметен за момент.
— Мислиш, че е за това? И не, о, нека помисля, може би да опиташ да уважиш факта, че изневеряваш на любовта на живота си!
В този момент и двамата бяха пристъпили напред, гласовете им се носеха нагоре-надолу по коридора.
— О, глупости, — Блей размаха ръка във въздуха. — Всичко това са пълни глупости! Знаеш ли, това винаги ти е било проблемът. Никога не си искал да излезеш и да…
— Да изляза? Като гей?
— Чукаш мъже! Какво, по дяволите, мислиш, че означава!
— Това си ти — ти чукаш мъже. Не харесваш жени и…
— Никога не си можел да приемеш това кой си, — ревна Блей — защото те е страх от това какво мислят хората! Великият иконоборец, Господин Мъченик, осакатен от шибаното си семейство! Истината е, че си страхливец и винаги си бил!
Изражението на Куин бе толкова невероятно бясно, че Блей бе в очакване да бъде ударен — и по дяволите, искаше да получи някой юмрук просто за да има удоволствието да отвърне на удара.
— Да си изясним това, — излая Куин. — Дръж си твоите глупости за теб. Това включва и братовчед ми и факта, че се размотаваше на негов гръб.
Блей стрелна ръце нагоре и се наложи да закрачи наоколо преди да изскочи от собствената си кожа.
— Просто не мога да търпя това повече. Не мога да го понеса отново с теб. Имам чувството, че цял живот се разправям с твоите глупости…
— Ако съм гей, защо мислиш, че си единственият мъж, с когото някога съм бил!
Блей спря на място и просто зяпна мъжа, образите на всички мъже в тоалетните нахлуха в мозъка му. В името на всичко свято, спомни си всеки един от тях, въпреки че Куин без съмнение не ги помнеше. Лицата им. Телата им. Оргазмите им.
Всички те, получаващи онова, което той жадуваше и отказваше.
— Как смееш, — каза той. — Как смееш, по дяволите? Или мислиш, че не знам за сексуалното ти минало? Налагаше са да го гледам далеч по-дълго, отколкото мислиш. Честно казано, не беше толкова интересно — нито пък ти.
Докато Куин пребледня, Блей започна да клати глава.
— Дотук съм. Наистина приключих — фактът, че не можеш да приемеш самия себе си, ще провали каквото е останало от живота ти, но това е твой проблем, не мой.
Куин започна да псува продължително и с нисък глас.
— Никога не съм мислел, че ще го кажа,… но не ме познаваш.
— Не те познавам? Мисля, че е точно обратното, глупако. Ти не се познаваш.
В този момент очакваше нещо като експлозия, нещо драматично, нещо гръмко, някаква изпепеляваща света емоция, която да изригне от него.
Но не се случи.
Куин просто отпусна рамене, сведе глава и заговори напълно спокойно.
— Прекарах последната година в опити да разбера кой съм, зарязах преструвките, започнах начисто…
— Тогава ще кажа, че си похабил триста шестдесет и пет нощи. Но както всичко останало относно това, за теб си е.
Със злобна ругатня Блей се обърна и се отдалечи — и не погледна назад. Нямаше причина. В коридора нямаше никого, когото да иска да види.
Човече, ако определението за „лудост“ беше да минаваш през едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати, значи си беше изгубил ума преди години. За неговото умствено здраве, за доброто на емоционалното му състояние и за самия му живот, трябваше да остави всичко това зад…
Куин го дръпна за ръката, бясното му изражение се заби право в неговото собствено.
— Не ми обръщай гръб така.
Блей усети как вълна на изтощение го залива.