— Защо? Имаш още нещо да кажеш? Някакво прозрение за теб, което би следвало да нареди пъзела, така че парченцата да съвпаднат? Някакво голямо признание, което ще изправи кораба и всичко ще е идеално като залез на плажа? Нямаш думите да направиш това, а и аз не съм толкова наивен вече.
— Искам да си спомниш нещо, — изръмжа Куин. — Аз направих това между нас да проработи. Аз ни дадох шанс.
Устните на Блей зейнаха.
— Ти си ни дал шанс? Шегуваш ли се с мен, мамка му? Мислиш, че да спиш с мен, за да си върнеш на братовчед ти, е връзка? Мислиш, че няколко тайни чукания са нещо като любовна връзка?
— Това е всичко, което имах, — различните очи обходиха лицето на Блей. — Не казвам, че е било големият романс, но го направих, защото исках да съм с теб по какъвто и да е начин.
— Е, поздравления. И сега, когато и двамата си показахме същността, мога с увереност да заявя, че аз и ти не сме един за друг.
Докато Куин отново започваше да псува, Блей хвана косата му и му се прииска да отскубне всичко от шибаната му глава.
— Слушай, ако ще ти помогне да заспиваш, а не мисля, че това ще те гложди повече от едно денонощие, казвай си, че си направил всичко, което си могъл, но не се е получило. Аз? Аз предпочитам реалността. Това, което стана между нас, е точно каквото правеше с всичките си останали случайни. Секс, просто секс. И вече приключихме.
Очите на Куин пламнаха.
— Грешно си разбрал това.
— Значи си и заслепен, освен че отричаш.
— Хората могат да се променят. Вече не съм такъв и определено не спрямо теб.
Боже… беше облекчение да не чувства нищо, докато чува тези думи.
— Знаеш ли… имаше време, когато бих паднал на колене, за да чуя нещо такова, — промърмори той. — Но сега… всичко, което виждам, е как подскачаш до небето в мига, в който някой отвори врата и ни види заедно. Казваш, че това е заради Сакстън и връзката ми? Хубаво. Но съм почти сигурен… не, напълно сигурен,… че ако погледнеш зад това, ще разбереш, че има много повече връзка с теб самия, отколкото с братовчед ти. Мразел си се толкова много години, че не мисля, че изобщо можеш да обичаш някого или да разбереш поне малко кой си. Надявам се да разбереш някога, но няма да съм част от това, обещавам ти.
Куин поклати глава, така се бе смръщил, че сякаш между веждите имаше цепнатина.
— Изглежда доста стабилно приключваме.
— Не е толкова трудно.
— Просто да знаеш, бях влюбен в теб.
— За три дни, Куин. Три дни. През които имаше толкова драма, на фона на която „Война и мир“ изглежда като комикс. Това не е любов. Това е добър секс като разсейване от факта, че си пълен задник.
— Не съм гей.
— Хубаво. Би. Ти си бисексуален, експериментираш. Все едно. Не ми пука. Наистина. Знам аз кой съм и така се справям в живота си. Ти имаш изцяло друг начин — и успех с това. Очевидно работи дяволски добре за теб.
С това, той си тръгна отново.
И този път… Куин го остави.
Глава 75
Една седмица по-късно…
Кога животът щеше да възвърне нормалната си посока, замисли се Куин, докато обуваше кожените си панталони, навличаше впита тениска през главата си и взимаше оръжията и коженото си яке.
Боже, не можеше да повярва, че бяха минали седем нощи, откакто бе въведен в Братството. Струваше му се като цяла вечност.
Излезе от стаята си, тръгна надолу по мраморния коридор, мина покрай кабинета на Рот и почука на вратата на Лейла.
— Влез?
— Здрасти, — каза, когато влезе вътре. — Как се чувстваш?
— Чудесно, — Лейла се надигна по-високо в купчината възглавници и после погали корема си. — Нека уточня, ние сме чудесно, доктор Джейн тъкмо беше тук. Показателите изглеждат идеално и мога да си позволя газирани напитки и солени бисквитки, така че съм добре.
— Не трябва ли да приемаш и протеини? — по дяволите, не искаше това да звучи заповеднически. — Не че ти казвам какво да ядеш.
— О, не, всичко е наред. Всъщност Фриц ми свари пилешки гърди и успях да ги изям, така че ще опитвам това всеки ден. Докато храната не е прекалено много, мога да я изям.
— Имаш ли нужда от нещо?
Лейла присви очи.
— Всъщност да.
— Кажи и е твое.
— Говори с мен.