— Пресвета дево…
Съдейки по рязкото издишане, как извиваше тялото си и по непрестанните контракции, които стягаха члена на Трез, асистентката на стоматолога-адвоката-или-май-на-ветеринаря си прекарваше жестоко. Той от друга страна мислено се бе откъснал от случващото се и всеки момент можеше да изскочи от колата и да насочи оръжието си към…. Беше жена. Аха, който и да ги дебнеше, със сигурност беше с женски произход. Трез се намръщи, когато осъзна кой ги следеше. Проклятие.
Е, поне не беше лесър. Нито симпат. Не беше и нарко-дилър, с който трябваше да се справи. Нито пък съперник сводник със собствено мнение. Нито вампир, изгубил контрол. Ай Ем, собствения му брат…
Не, не. В тъмното стоеше само една безобидна жена, заради която вече не можеше да се върне към блаженото си занимание. Изгуби настроение.
Асистентката-адвокат-ветеринар-фризьорка се задъхваше, все едно се опитваше да качи пиано по стълбите.
— Това… беше… жестоко… това… беше…
Трез извади члена си и го прибра в дюкяна. Имаше голяма вероятност след половин час топките му да посинеят, но по-късно щеше да му мисли.
— Ти си невероятен. Ти си най-невероятният…
Трез се остави пороя от глупави думи да го завърти.
— И ти, скъпа.
Целуна я, за да изглежда все едно го е грижа — и донякъде беше точно така. Човешките жени, които използваше, имаха значение, защото бяха живи същества, които заслужаваха уважение и внимание най-вече заради факта, че сърцата им все още биеха. Заслужаваха уважение заради времето, през което му позволяваха да използва телата им, а понякога дори да се храни от вените им — ценеше тези подаръци, давани винаги доброволно, а понякога дори в двойна доза.
А последната жена, която беше използвал, сега стоеше там и създаваше проблеми.
След като закопча ципа си, Трез отмести голямото си тяло, така че да не смачка десет-минутната си партньорка, като в същото време се опитваше да не си разбие черепа в тавана на колата. Обаче сладураната не искаше да помръдне. Просто си лежеше там като възглавница, хвърлена на седалката, краката ѝ все още разтворени, още възбудена, гърдите ѝ стърчаха и противодействаха на гравитацията като два пъпеша, залепени за гръдния ѝ кош. Сигурно имаше импланти.
— Хайде да те облечем, — предложи той, докато придърпваше предниците на дантеленото ѝ бюстие в опит да ги закопчее.
— Ти беше фантастичен…
Тя се бе отпуснала като желе — като изключим твърдите като камък фалшиви цици; съгласяваше се и съдействаше, докато той се опитваше да я приведе в нормален вид, после я изправи да седне и заглади косата ѝ.
— Много се забавлявах, миличка, — измърмори той и наистина си го помисли.
— Може ли да се видим отново?
— Може би. — Усмихна ѝ се със стиснати устни, за да не оголи зъбите си. — Ще се навъртам наоколо.
Тя измърка като котка в отговор и започна да диктува номера си, но той дори не си направи труда да го запомни. Тъжната истина бе, че жени като нея с лопата да ги ринеш; в няколко милионния град със сигурност имаше поне няколко стотин хиляди мацки на по двадесет и няколко, с тесни дупета и палави крака, които търсеха удоволствия. Всъщност, всички те бяха просто разновидност на една и съща жена, ето защо той държеше на свежите попълнения. С толкова много общи черти, отчаяно се нуждае от непрестанен поток от нови момичета, за да не му доскучава.
Минута и половина по-късно Трез излезе от колата и дори не си направи труда да изтрие спомените ѝ. Като сянка той можеше да прилага много умствени трикове, но спря да го прави преди много години. Не заради усилията, които се изискваха — просто от време на време се връщаше при същата жена.
Погледна часовника си за секунда. Вече закъсняваше за срещата с Ай Ем — но първо, преди да изчезне, трябваше да се справи с проблема, който стоеше до вратата.