Що се отнасяше до Блей? Общуването и връзките бяха нещото.
— Мисля, че лазанята е готова, — каза майка му и целуна и двама им. — Защо вие двамата не подредите масата?
Хубаво и нормално. Безкрайно щастливо.
Докато Блей и баща му сновяха из кухнята, изваждаха сребърни прибори и чинии, салфетки с червено и зелено, Блей се почувства малко замаяно и странно. Всъщност усещаше определена замаяност, която имаше общо с това, че бе извадил всичко на показ и бе разбрал, че от отсрещната страна бе видял, че всичко, на което си се надявал, е всъщност това, което имаш.
И все пак, когато седна малко по-късно, почувства празнотата, която го беше съпътствала да се върне тук, сякаш за кратко беше влязъл в топла къща, ала се налагаше да си тръгне и да се върне в студа.
— Блей?
Той се отърси и протегна ръка, за да приеме чинията, пълна с домашно приготвени вкусотии, която майка му му подаваше.
— О, това изглежда страхотно.
— Най-добрата лазаня на планетата, — каза баща му, докато разгъваше салфетката си и наместваше очилата на носа си. — За мен парче от края, моля.
— Все едно не знам, че обичаш препеченото, — Блей се усмихна на родителите си, докато майка му изваждаше с шпатула едно от крайните парчета. — Две?
— Да, моля, — очите на баща му бяха приковани върху глинения тиган.
— О, това е идеално.
За известно време се чуваха само звуците от възпитано хранене.
— Е, кажи ни как са нещата в имението? — попита майка му след като си сипа вода. — Нещо вълнуващо напоследък?
Блей въздъхна.
— Приеха Куин в Братството.
Време за отворени от учудване усти.
— Каква чест, — ахна баща му.
— Заслужава я, нали? — майката на Блей заклати глава, червената й коса отразяваше светлината. — Винаги си казвал, че е чудесен боец. И знам, че за него всичко е било толкова трудно, както ти казах миналата вечер — сърцето ме боли винаги още откакто го срещнах за пръв път.
Значи ставаме двама, помисли си Блей.
— И ще има дете.
Добре, баща му наистина изпусна вилицата и се задави.
Майка му се протегна и го потупа по гърба.
— С кого?
— Избраница.
Пълна тишина. Докато майка му не прошепна:
— Е, това е доста.
И като си помисли, че им бе спестил истинската драма.
Боже, кавгата, която имаха в тренировъчната зала. Беше си я преповтарял мислено отново и отново, връщал се беше на всяка дума, която беше казана, всяко обвинение, всяко отричане. Ненавиждаше някои от нещата, които беше казал, но стоеше твърдо на позицията си.
Човече, можеше да поработи върху думите си обаче. Наистина съжаляваше за това.
Нямаше шанс за извинение обаче. Куин почти беше изчезнал.
Нямаше го на храненията и ако тренираше, не беше през деня в тренировъчния център.
Може би се утешаваше горе в стаята на Лейла. Кой знаеше.
Докато Блей си сипваше втори път, се замисли колко много означаваше това време със семейството му и тяхното приемане на същността му — и отново се почувства като задник.
Боже, беше си изпуснал нервите толкова сериозно, точката на пречупване беше настъпила след всичките години на драми.
И нямаше връщане назад, помисли той.
Макар че истината бе, че никога не е и имало.
Глава 76
— Ехо? — Сола зачака отговора на баба си от горния етаж, сложила крак на най-долното стъпало и наведена към парапета. — Будна ли си? Най-после се прибрах.
Погледна часовника си. Показваше десет вечерта.
Каква седмица. Бе приела работа като оценител на телесни повреди при един от сериозните бракоразводни адвокати в Манхатън — самият той подозираше съпругата си в изневяра. В крайна сметка се оказа, че жената е била с двама други едновременно.
Отне ѝ много нощи, потънала в работа, и когато най-после успя да подреди фактите — и тряс — наложи ѝ се да отсъства шест дни.
Времето, прекарано извън работата, ѝ се отрази добре. А и баба ѝ, с която си говореше всеки ден, не ѝ съобщи за нови посетители.
— Спиш ли? — подвикна тя, макар да беше глупаво. Жената щеше да ѝ отговори, ако беше будна.