— Селена? — чу се някъде отляво.
Беше Рейдж. По дяволите.
Главата ѝ се обърна в тази посока, светлината огря бузите и устните от друг ъгъл, и те изглеждаха също толкова красиви — разбира се. Можеше да я гледа вовеки…
Холивуд се бе облегнал на арката до библиотеката.
— Готови сме за теб… о, здрасти, човече.
— Хей, — отвърна Трез. — Как я караш?
— Добре. Имаме малко бизнес, за който трябва да се погрижим.
Шибаняк. Духач. Коп…
Трез разтърка лицето си. Точно така. Добре. В тази гигантска къща нямаше място за подобна агресия, особено щом се отнасяше за жена, която бе срещал само два пъти. И която не искаше да го опознае. Докато изпълняваше задълженията си.
— Излизам, — каза той на брата. — Ще се видим преди зазоряване.
— Разбрано, здравеняко.
Трез кимна към Селена и се отдалечи, мина през вестибюла и се дематериализира в центъра на града — там, където му бе мястото.
Не можеше да повярва, че бе чакал цяла седмица за това; и още в началото трябваше да предположи какво ще се случи. Почувствал се като глупак, той прие форма зад Желязната маска, в сенките на паркинга. Дори навън, зад клуба, можеше да чуе басовия ритъм на музиката, и докато приближаваше задната врата с олющената боя и износена брава, знаеше, че кофти настроението му е усложнение, което щеше да се наложи да контролира внимателно през следващите шест до осем часа.
Човеци плюс алкохол, плюс желание да убива се равняваха на голяма бройка. А нито той, нито бизнеса му се нуждаеха от това.
Вътре отиде направо в офиса си и заряза смешния официален хелоуински костюм, свали модерното палто, както и копринената риза, и остана само по черния си потник и фините панталон.
Хекс не беше в офиса си, така че той помаха на момичетата, които се приготвяха за смяната си в съблекалнята, и се шмугна в тълпата. Клубът вече бе претъпкан с хора, всички от които носеха тъмни еластични дрехи и отработени изражения, разкриващи скука — и повечето от тях щяха да изгубят и двете с напредване на времето, когато черните им дробове се скапеха от химическите съединения на алкохола, който поглъщаха, и на дрогата, с която се друсаха.
— Здрасти, татенце, — някой подвикна зад него.
Обърна се и видя ниска, закръглена жена, която се взираше в него. С очи, очертани с толкова много черен молив, че по-добре да си беше сложила направо очила, и пристегнато бюстие, тя приличаше на съживен анимационен герой.
Време беше да си дремне.
— Аз съм бла-бла-бла. Често ли идваш тук? — Отпи от червената сламка в питието си. — Бла-бла-бла студентка в колеж бла-бла психология. Бла-бла-бла?
С ъгълчето на окото си забеляза как тълпата се раздели, сякаш се отместваха от пътя на нещо голямо като топка за разбиване.
Беше Куин. Изглеждаше също толкова мрачно, колкото се чувстваше Трез. Трез му кимна и боеца отвърна, като продължи да се придвижва към бара.
— Леле, познаваш ли го? — попита студентката. — Кой е той? Бла-бла тройка може би бла-бла?
Тя се изхили, все едно беше много, много лошо момиче, Трез извърна погледа си назад. Платото с „ордьоври”, които се предлагаха, далеч не беше апетитно по много причини.
— Бла-бла- блааахахаабалабла. — Смях. Поклащане на ханша. — Бла?
Трез усети смътно, че кима с глава, и после двамата се притаиха в един тъмен ъгъл. С всяка следваща крачка, още една част от него се изключваше, спираше да работи, изпадаше в хибернация. Но не можеше да се спре. Беше се превърнал в наркоман, който се надяваше следващата му доза да е също толкова добра като първата — и накрая да му донесе онова облекчение, за което копнееше отчаяно.
Макар да знаеше, че няма да се случи. Не тази вечер. Не с нея. Не и в този живот. Вероятно никога.
Ала понякога просто трябва да направиш нещо… или да полудееш.
— Кажи ми, че ме обичаш, — каза мацката и се притисна по-силно към тялото му. — Моооооооооляяяяяя те.
— Да, — каза той безжизнено. — Точно. Каквото искаш.
Все тая.
Глава 78
Кор преплете пръсти и сложи ръце върху лъскавия плот на масата. До него, Троу говореше с нисък глас; той, от друга страна, пазеше мълчание от момента, в който се бяха настанили в еднаквите кървавочервени фотьйли.
— Това със сигурност изглежда убедително. — Неговият войник прелисти още една страница от предложените документи. — Много убедително, наистина.