Това беше. Да. Това бе всичко.
„Не знам как да го обясня. Просто в дългосрочен план се виждам с жена.” Бе изрекъл думите пред Блей преди време, и тогава беше уверен във сяка дума…
Някакво странно чувство накара стомаха му да се свие, усети топката в корема си червата му се преобърнаха. Отначало си каза, че е заради контрабандната текила. Но внезапния страх, който го обзе, сочеше друго. Куин погълна третата чаша с надеждата да се отърве от усещането. След нея обърна и четвъртата чашка. Междувременно, през съзнанието му проблясваха лицата, гърдите и интимните части на многото мъже и жени, които бе чукал…
— Не, — каза той на глас. — Не и не.
О, Господи…
— Не.
Мъжът до него го изгледа странно и той млъкна. Изтри лицето си и се изкуши да си поръча още едно питие, но се спря. Нещо земетръсно отчаяно се опитваше да пробие; усещаше го как трепти по краищата на съзнанието му.
„Не знаеш кой си и това винаги е било най-големия ти проблем.”
Мамка му. Ако изпиеше още няколко текили, ако продължаваше да преглъща, ако се придържаше към пътя на отбягването, онова, което Блей бе казал за него, винаги щеше да е истина. Бедата бе, че не искаше да знае. Просто наистина, по дяволите, наистина… не искаше… да знае…
Исусе, не тук. Не сега. Никога.
Проклинайки под носа си, усети как гейзера на осъзнаването се разбълбука, ясно и гръмогласно по средата на гърдите му, заплашвайки да изригне — той знаеше, че веднъж на свобода, никога не ще успее да го набута отново под земята.
Проклятие. Единственият, с когото искаше да разговаря за това, всъщност не искаше да му продума. Предположи, че ще се наложи да се стегне и сам да се справи със ситуацията.
Донякъде, идеята, която се въртеше в главата му… ами, сещате се, както би казала майка му… не би следвало да му повлияе. Не по-силен от снизхождението на глимерата, и, мамка му, все пак живееше в обстановка, в която нямаше значение дали си гей или хетеро: докато можеш да се владееш на бойното поле и не си пълен задник, Братството уважаваше решенията ти. За бога, погледнете само сексуалната история на Ви. Черни свещи, използвани за нещо повече от източник на осветление в тъмното? Да си падаш по мъже бе като негърски танц в сравнение с неговите извращения.
Освен това, вече не живееше в къщата на родителите си. Това не бе неговия живот.
Това не бе неговия живот.
Това не бе неговия живот.
И въпреки това, макар да си повтаряше отново и отново, миналото, което вече не съществуваше, го следваше по петите, надничаше през рамото му, съдеше го и го смяташе не само за излишен и незначителен, но абсолютно и напълно безполезен. Беше като фантомната болка на вече изгубен крайник: гангрената беше изчезнала, инфекцията изрязана, ампутацията завършена… ала ужасното усещане оставаше. И продължаваше адски да боли. И все още го караше да накуцва.
Всички тези жени… всички тези женски… каква е истинската същност на сексуалността, зачуди се той внезапно. Кое се смяташе за привличане? Защото той искаше да ги чука и го правеше. Избираше си ги в клубове и барове, по дяволите, дори в магазина в мола, когато отиде да потърси някакви истински дрехи за Джон Матю след трансформацията му.
Избираше си жените, отделяше ги от тълпата, имаше си изградена някаква база данни, която отхвърляше даден тип жени, но наблягаше на други. Караше ги да му духат. Лижеше ги. Обладаваше ги отзад, странично, отпред. Сграбчваше гърдите им. И правеше всичко това по свое желание.
Дали бе различно с мъжете? А дори и да бе различно, дали наистина бе нужно да се определя?
Ако не искаше да си лепне някакво определение, дали това означаваше, че родителите му, които бяха отдавна мъртви и така или иначе го мразеха през целия му живот, не биха го одобрили?
Въпросите, изстреляни в съзнанието му, го опорочаваха точно с типа самоанализ, който винаги отбягваше, и той стигна до още по-шокиращи разкрития.
Колкото и важни да бяха всички тия простотии и колкото и да му харесваше да се прави на Христофор Колумб, нищо от това не се доближаваше ни най-малко до най-сериозния проблем. Нито дори на шибан милиметър.
Истинският проблем, разкрил се пред него, накара всичките тъпотии да изглеждат като разходка в парка.
Глава 79
Асейл не намираше извинение за ругатните. Според него беше нещо нормално и ненужно. И след като това се знае, имаше доста шибана седмица.