Отправи се натам и спря пред жената — тя вирна брадичка и сложи ръка на кръста си. Беше от типа „винаги на разположение”, имаше руси коси и обичаше късите панталонки — затова изглеждаше безумно на кучешкия студ, облечена в пухеното си розово зимно яке и голите до задника крака. Приличаше на снежна топка, забита на клечки за зъби.
— Май си зает? — настойчиво заговори. Очевидно опитваше да запази самообладание, но като се имаше предвид как потропваше с високите токчета, беше разгорещена и превъзбудена — и то не в добрия смисъл.
— Здрасти, миличка. — Така наричаше всички. — Забавлява ли се тази вечер?
— Не.
— Е, жалко. Слушай, ще се видим скоро…
Жената направи огромна грешка, като го сграбчи за ръката, докато минаваше покрай нея, и ноктите ѝ се забиха в копринената риза и стиснаха кожата му. Трез извърна рязко глава — очите му горяха. Поне успя да се овладее, преди да оголи зъбите си.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — попита тя и се наведе към него.
— Трез! — извика някой.
Внезапно гласът на шефката на охраната се заби в мозъка му. И слава богу. Сенките бяха миролюбив вид по природа — разбира се, само ако преди това не са били агресивни.
Докато Хекс приближаваше бързо, сякаш усещаше, че може да се стигне до убийство, той се освободи от захвата на жената и усети петте огнени, болезнени следи от ноктите ѝ. Като потисна изблика на ярост, той се загледа в лицето на жената.
— Сега си върви у дома.
— Дължиш ми обяснение…
Той поклати глава.
— Не съм ти гадже, миличка.
— Много си прав. Той поне знае как да се отнася с една жена!
— Тогава се прибирай при него, — отговори мрачно Трез.
— Какво правиш — чукаш различно момиче всяка вечер?
— Да. И понякога по две в неделя. — Мамка му, трябваше да си премълчи. Чудеше се кога преспа с нея? Преди две вечери? Три? Вече беше късно. — Прибирай се вкъщи при мъжа си.
— Отвращаваш ме! Ти си шибан духач, мръсно копеле…
Когато Хекс застана между двамата и започна да говори с нисък глас на истеричката, Трез се почувства повече от щастлив за неочакваната подкрепа… защото точно в същия момент момичето с Нисана направи завой на паркинга и подкара право срещу тях. Свали прозореца си и се усмихна, осъзнала, че е поредната жена.
— Ще се видим скоро, любовнико.
И тогава се започна със сълзите: момичето с розовата шуба, което си имаше приятел и проблеми с обвързването, избухна в такъв плач, достоен за погребение на близък роднина.
Естествено, точно в този момент се появи Ай Ем. Усетил присъствието на брат си, Трез затвори очи.
„Чудесно. Просто прекрасно, мамка му.”
Глава 7
Около десет пресечки по-далеч от най-ужасната нощ на Трез, Кор бършеше острието на косата си с парче мек като коприна кожен плат.
От другата страна на алеята, Троу говореше по телефона си с нисък глас. Беше така откакто третият от тримата лесъри, които бяха открили в покрайнините на града, бе изпратен обратно при Омега.
Кор не се интересуваше от каквото и да било отлагане, с причина или без. Останалите от шайката му копелета бяха някъде в центъра, издирващи единия или двама от двама врагове и той би предпочел да се ангажира само дотук.
Но биологичните нужди си бяха необходими. По дяволите.
Троу прекрати разговора си и погледна насам, красивото му лице придоби сериозни черти.
— Тя е на разположение.
— Колко мило от нейна страна. — Кор прибра косата в ножницата си и остави полиращата кърпа. — Аз обаче съм по-малко заинтересуван от примирението й, отколкото от това, на което е способна.
— Способна е.
— И откъде да сме сигурни?
Троу се прокашля.
— Ходих при нея снощи и се възползвах от случая.
Кор се усмихна студено. Значи това обясняваше отсъствието на войника му и причината за заминаването беше облекчаваща. Страхуваше се, че другият мъж имаше…
— И как беше?
— Тя беше способна.
— Изпробва ли цялото й обаяние?
Джентълменът, който някога е бил високопоставен член на глимерата и би го направил поради тази причина, ала в момента от полза, прочисти гърло.
— Аз…ъъъ… да.