Но не по този начин…
Отчаянието, което бе изписано по всяка черта на Куин, в дрезгавостта на гласа му, в едва отекналия писък, който изглежда беше под всичко в него, беше ужасяващо.
— Никога не осъзнавах колко много ме притежаваха, особено баща ми. Този мъж… той оскверняваше всичко, свързано с мен, и дори не знаех, че това се случва. И унищожаваше… всичко.
Блей се намръщи, не разбираше тази част. Но онова, с което беше наясно, беше съпоставката между неговите родители и тези на Куин — не че имаше нужда от припомняне. Всичко, за което можеше да мисли, беше онази прегръдка до фурните, как майка му и баща му го обгръщат с ръце, приемането им беше с разтворени обятия, искрено и без предразсъдъци.
А Куин минаваше през всичко това сам. В клуб. С никого, който да го подкрепи, докато се бори с дискриминацията, на която беше обречен… и същността си, която не можеше да промени и която не можеше повече — очевидно — да пренебрегва.
— Всичко е съсипано.
Блей постави ръка върху здравия бицепс.
— Не, нищо не е съсипано. Не говори така. Ти си там, където трябва и е добре…
Главата на Куин се измъкна от клетката от ръцете му, различните му очи бяха зачервени и влажни.
— Обичам те от години. Влюбен съм в теб от много, много, много години… още в училище и обучението… преди трансформациите и след тях… когато беше с мен и да, дори сега, когато си със Сакстън и ме мразиш. И тези… глупости… в шибаната ми глава ме отдръпнаха, отдръпнаха ме от всичко и това ми костваше теб.
Докато звукът от гуми по асфалт прокънтя в ушите на Блей и светът се завъртя, Куин просто продължи да говори
— Така че ме извини, но не съм съгласен. Не е наред — никога няма да е наред, докато живея с мисълта, че съм ходеща, говореща лъжа през още десетилетия, мисълта, че това ми костваше каквото беше между нас… наистина напълно не е наред за мен.
Блей преглътна трудно, докато Куин отново зяпна стената с бутилките зад бара.
Отвори уста с намерението да каже нещо, но вместо това повтори отново този монолог в главата си от начало до край. Мили Боже…
И тогава му стана ясно.
Ако съм гей, защо си единственият мъж, с когото някога съм бил.
Внезапно всичката кръв се отдръпна от лицето на Блей, докато осъзнаваше истината в думите, които така погрешно беше разбрал. Това означаваше… че през онази нощ, когато той…
— О, Боже, — каза той с нисък глас.
— Ето такова е положението ми, — каза боецът прегракнало. — Искаш ли питие…
Думите изскочиха от устните му:
— Вече не съм със Сакстън.
* „Конфедерация на кретените“ — приключенски роман от Джон Кенеди Туул
** Дайсън — марка прахосмукачки
*** сексдрайв — аналогия с практиката тестдрайв — да караш кола, за да я изпробваш
Глава 82
Куин за втори път извърна глава. Не можеше да е чул правилно.
— Какво…?
— Скъсах с него, да кажем, преди около две седмици.
Куин усети как клепачите му замигаха по-бързо.
— Защо… чакай, не разбирам.
— Не се получаваше. Отдавна не вървеше между нас. Онази нощ, в която се прибра, след като е бил с някой друг — вече се бяхме разделили, така че на практика не ми е изневерил.
По някаква откачена причина, единственото, за което Куин можеше да мисли, бе Майк Майърс и репликата му „Извинете? Бакпулвер?”
— Но аз си помислих… чакай малко, двамата изглеждахте наистина щастливи. Убиваше ме, че всяка вечер вие… ъхъ.
Блей потрепна.
— Съжалявам, че излъгах.
— Пооооо дяволите. Почти го убих.
— Може би си опитал да проявиш доблест. Той го разбра.
Куин сбърчи вежди и поклати глава.
— Нямах представа, че двамата не сте… е, вече го казах.
— Куин, искам да те попитам нещо.
— Давай. — Само да можеше да се фокусира върху въпроса.