— И как изглеждаха. — Когато не последва отговор, Кор пристъпи през потъмнелия от петното сняг, като се приближи до подчинения си.
— Как беше тя, Троу? Влажна и желаеща?
Изчервяването на мъжа стана още по-видимо върху перфектното му красиво лице.
— Беше задоволителна.
— Колко пъти я оправи?
— Няколко.
— В различни пози, надявам се? — Когато последва само сковано кимване, Кор реши да отстъпи. — Е, тогава значи вярно си изпълнил дълга си към своите другари войници. Сигурен съм, че останалите ще искат да опитат както от вената, така и от секса.
В неловката тишина, която последва, Кор не би признал пред никого, но би настоял за детайли, не за да обсъжда възбудата на подчинения му…. а защото се радваше, че Троу беше легнал с женската. Искаше мъжът да се отдалечи от каквото се беше случило през есента. Искаше да са изминали години и безброй жени и потоци кръв от други жени…
— Има само едно условие, — изрече Троу.
Кор сви устни. Тъй като въпросната жена още не го беше виждала, нямаше как да спечели повече — освен това сега нямаше нужда да се храни. Благодарение на…
— И то е…?
— Трябва да се случи в нейното жилище. Утре вечер.
— Аха. — Кор се усмихна студено. — Значи е капан.
— Братството не знае кой направи разследването.
— Идентифицира шестима мъже, нали така?
— Не използвах нашите имена.
— Няма значение. — Кор огледа алеята, сетивата му се простираха в търсене на лесър или Брат. — Не подценявам способностите на Слепият крал. Не трябва да го правиш и ти.
Наистина собствените му амбиции ги бяха изправили срещу истински враг. Опитът за покушение върху Рот през есента се бе превърнал в негласното обявяване на война и както се очакваше, имаше загуби: Братството бе открило скривалището на шайката му копелета, бяха се прокраднали и плячкосали всичките оръжия, които щяха да послужат за продупчване с куршум на гърлото на Слепия Крал. Несъмнено търсеха доказателство. Въпросът бе за какво? Той не знаеше все още дали кралят е жив или мъртъв, нито и Съветът, от това, което беше разбрал. Всъщност, глимерата не знаеше, че покушението се беше случило. Беше ли оцелял Рот? Или беше убит и Братството бяха заети да запълнят празнотата. Древният Закон бе достатъчно ясен що се отнася до правилата за наследяване поред, стига кралят да няма наследник, какъвто той и нямаше. Така че трябваше да бъде най-близкият от рода, ако имаше такъв.
Кор искаше да разбере, ала не задаваше много въпроси. Оставаше му само да чака, докато нещата не се изяснят сами, и в същото време с войниците му ще продължат да убиват лесъри, а той ще продължи да чука жените от глимерата. Поне и двете усилия вървяха добре. Всяка вечер те пробождаха убийци и ги връщаха при Омега. И женственият Елан, син на Ларекс, който беше връзката му със Съвета и не особено почитан, се бе оказал доста наивен и податлив — две качества, които бяха много полезни за някой, който ти служи като инструмент.
Но в същото време Кор беше уморен от липсата на информация. И несъмнено, сделката с жената, която Троу бе намерил, беше необходима, но преизпълнена с опаснот. Женска, способна да дарява вените си и секс многократно на желаещи, със сигурност бе способна на размяна на информация за пари и въпреки че Троу беше запазил самоличността им, броят им се знаеше. Братството със сигурност по подходящ начин бяха предположили, че никой от шайката копелета не е обвързан и че рано или късно, по тази нова земя, ще си вземат онова, което бяха имали преди в Древната Страна.
Може би тази жена беше сложена от краля и личния му телохранител.
Е, щяха да разберат утре. Засадите лесно се прилагаха, и нямаше по-уязвим момент от този, когато гладен мъжкар бе върху гърлото и между краката на някоя женска. Но пък беше време. Войниците му имаха желание да се бият, но лицата им бяха изпити, очите потъмнели, кожата около бузите им беше прекалено впита. Човешката кръв, този слаб заместител, не им даваше достатъчно сили, а неговите момчета живееха на това прекалено дълго време. Едно време в Древната Страна имаше достатъчно жени, които да им послужат, когато настъпи нуждата. Но откакто бяха дошли в Новия Свят, трябваше да се справят някак.
Ако беше капан, имаше желание да се бие с Братята. И все пак беше получил нужното обслужване…
Прескъпа Скрайб Върджин, не искаше дори да мисли за това.