Но все пак се опитваше. И говореше — много — за семейството и брат си, който бавно и болезнено се възстановяваше в клиниката. И макар да се случваше само при затворени врати, бе някак магическо, без никакви прегради. Блей винаги бе искал точно това.
— Ще слизаш ли за закуска? — попита Блей, когато щорите на прозорците започнаха да се вдигат.
— Може би просто ще остана тук и ще почакам докато се върнеш, за да те изям.
Мда, в гласа на Куин отново се чуваше мръснишкото ръмжане, и на Блей му се прииска отново да скочи под чаршафите.
— Ти си… — В стаята отекна стенание и Блей се спря на път за банята. — Къде е ръката ти?
— Къде си мислиш, че е? — Куин се изви, а зъбите му хапеха долната му устна.
Блей си спомни за съобщението, което не биваше да пренебрегва.
— Духай.
— Не го ли правя? — Куин облиза устните си. — И ти харесва, нали?
Блей изпсува и закрачи към банята. Ако продължаваха така, никога нямаше да излезе от стаята…
И наистина, след като си взе горещ душ и се избръсна, Куин все още бе в леглото, излегнат като лъв, с разрошена от ръцете на Блей черна коса, а притворените му разноцветни очи обещаваха много яко чукане, когато Блей се върнеше.
Разгонен копелдак.
— Да не мислиш само да се излежаваш? — смъмри го Блей на тръгване.
— О, не знам… може да се поупражнявам малко, докато те няма. — Изсъска през зъби и от гърлото му се откъсна още един стон, а под завивките се виждаше как ръката му се движи нагоре-надолу, и Блей се сети за всички объркани, потни и великолепни неща, които правеха. — Тренировките са много важни, нали?
Блей скръцна със зъби и отвори рязко вратата.
— Ще се върна.
— Забави се колкото е нужно. От чакането само се надървям още повече.
— Аха, все едно имаш нужда от помощ.
Приключвайки набързо разговора, той повдигна свободния си спортен панталон и изпсува. Бъч трябваше да има адски сериозна причина, за да търси мнението на Блей. И дано бързо да откриеха решение на проблема му.
В мига, в който Блей излезе, Куин отметна завивките и скочи от леглото. Взе телефона от масичката до леглото, изпрати предварително написаното съобщение и изтича под душа. За негов късмет водата вече беше гореща. Удари си един сапун. Шампоан за секунда. Бръснене…
— Ох! — извика, когато се поряза на брадата.
Затвори очи и опита да се успокои, преди да е отрязал носа си: доближи острието до бузата си, плъзна го внимателно, мина по линията на челюстта, зави надолу към врата. Повтори движението. И пак. И пак.
Защо по дяволите му хрумна да го прави под душа? В нощ като тази трябваше да е пред огледалото…
— Ей, кралице на красотата, готов ли си? — Гласът на Рейдж проникна в банята. — Или искаш да ти изчеткам веждите?
Куин бързо опипа лицето си с ръка. Гладко избръснат.
— Майната ти, Холивуд. Ще те убия.
Спря водата, излезе от банята и се подсуши, докато вървеше към спалнята.
Застанал до ухиления Тор, Рейдж държеше ръцете си зад гърба.
— Мамка ти, така ли трябва да говориш с проклетия си стилист?
Куин изгледа братята.
— Ако това чудо е с хавайски мотиви, ще те убия.
Рейдж погледна Тор и се изсмя. Когато другия брат кимна, Холивуд измъкна онова, което криеше зад огромното си тяло. Куин застина.
— Чакай малко… това е..
— Смокинг, мисля, че така го наричат, — прекъсна го Рейдж. — С-М-О-К-И-Н-Г.
— Твой размер е, — каза Тор. — Бъч каза, че е на най-добрия дизайнер.
— Кръстен на някаква кола, — измърмори Рейдж. — Ще решиш, че е претенциозно…
— Ей, да не би да си гледал и Хъни Бу Бу? — попита Ласитър и нахълта. — Уху, як смокинг…
— Само защото ти настояваше да превърнеш проклетия пътен инцидент в шоу в билярдната зала. — Холивуд се обърна назад, когато Ви се появи зад ангела. — Вишъс, той дори не знае какво е това.
— Смокинга ли? — Ви запали цигара. — Разбира се, че не знае. Той е истински мъж.
— Значи Бъч е момиче, — отбеляза Рейдж. — Защото той го купи.
— Хей, партито започна, — извика Трез и двамата с Ай Ем се присъединиха. — О, страхотен смокинг. Да не би да е на Том Форд?