Никoй, освен Джон и Блей, не знаеше за Лейла — и така и трябваше да си остане за момента.
След като Куин беше аструкс нотрум на Джон, не можеше да се отдалечава много — и не го правеше. Приближи се до вратата, която Блей бе използвал преди малко и извади телефона си. Докато набираше един от телефоните в къщата и чакаше позвъняването, се загледа в съсипания му автомобил.
Можеше да си спомни нощта, в която си купи проклетото нещо. Въпреки че родителите му винаги са били богати, никога не бяха чувствали огромната изгаряща нужда да му предоставят нещата на тепсия, както бяха направили с брат му и сестра му. Преди преобразяването му се оправяше като продаваше тайно трева, но никога не бе успявал да натрупа състояние — едва стигаше, за да запълни празнината в нищожния размер на джобните му, така че да не лентяйства за сметка на Блей през цялото време.
Проблемът с парите беше приключил веднага щом беше назначен като личен телохранител на Джон. Новата му работа вървеше със сериозна заплата — седемдесет и пет бона на година. И като се има предвид, че не плащаше данъци на шибаното човешко правителство и че храната и покривът над главата му бяха платени, имаше доста останали пари.
Хамърът беше първата му голяма покупка. Беше направил проучване в интернет, но истината бе, че още от началото знаеше какво иска. Фриц беше отишъл да се договори и да направи официалната покупка… и когато Куин за първи път седна зад волана, завъртя ключа и усети как колата измърка, щеше да се разпадне от кеф.
Сега всичко беше съсипано: той определено не беше механик, но беше ясно, че структурните щети бяха толкова тежки, че нямаше смисъл да я запази…
— Ало?
Гласът на Лейла го върна обратно в настоящето.
— Хей, тъкмо се връщам. Как се чувстваш?
Прецизното изговаряне на думите, което последва, му напомни за родителите му — всяка дума, перфектно произнесена и внимателно избрана.
— Добре съм, благодаря. Отпочинах си и гледах телевизия, както ми предложи. Имаше маратон на Списък за един милион долара.
— Какво, по дяволите, е това?
— Предаване, в което продават къщи в Лос Анджелис — в началото реших, че е измислица, но след това се оказа, че е риалити шоу. Мислех, че са си измислили всичко. Мадисън има прекрасна коса — също така харесвам и Джош Флаг. Той е много проницателен и е много мил с баба си.
Той ѝ зададе още няколко въпроса, като например какво беше яла, дали беше подремнала, само за да не спира да говори, докато той търсеше следи от неудобство или притеснение между сричките.
— Значи си добре? — попита той.
— Да, и преди да попиташ, вече помолих Фриц да ми донесе последното хранене горе. И да, ще си изям цялата телешка пържола.
Той се намръщи, не искаше тя да се чувства като затворена в клетка.
— Слушай, всичко това не е само заради детето. То е и заради теб. Искам да си добре, знаеш го, нали?
Гласът й спадна малко.
— Винаги си бил такъв. Дори и преди ние да… да, винаги си искал само най-доброто за мен.
Фокусирайки се върху вратата, която беше откъртил, се замисли колко добре щеше да се почувства, ако срита нещо.
— Е, аз мисля да мина през фитнес залата. Ще ти се обадя пак преди да си легна, о’кей?
— Добре. Пази се.
— Ти също.
Докато затваряше, забеляза, че Ви беше спрял да говори и се беше втренчил в него, сякаш нещо изобщо не бе наред — като например, горяща коса, панталони около глезените, обръснати вежди.
— Да не би да си имаш жена, Куин? — попита братът провлачено.
Куин се огледа наоколо за спасителен пояс и намери едно голямо нищо.
— Ъъъ…
Ви издиша през рамо и се приближи.
— Както и да е. Отивам да поработя над телефоните. А ти трябва да си намериш ново возило — всичко друго, само не Тойота Приус. До после.
Когато двамата с Джон останаха сами, бе пределно ясно, че мъжът се канеше да каже нещо за крайпътното шоу.
— Не искам да го чувам, Джон. Просто нямам достатъчно сила в момента.
Мамка му, изписа Джон.
— Това що-годе покрива всичко, мой човек. Към къщата ли си тръгнал?