хелрен — Вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.
шелан — Вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.
симпат — Един от подвидовете във вампирската раса, който се характеризира със способността и желанието да манипулира чувства
ПРОЛОГ
Куин, син на Лохстронг, влезе в бащиния си дом през главния вход. Още от мига, когато прекрачи прага, ароматът на мястото нахлу в ноздрите му. Препаратът за почистване с мирис на лимон. Свещите от пчелен мед. Свежите цветя от градината, които догенът сменяше всекидневно. Майчиният парфюм. Одеколон — на баща му и на брат му. Дъвката с дъх на канела — сестра му.
Ако някога Глейд* измислиха аерозол от този род, биха му сложили названието „Ливада на Добрите Стари Пари“. Или „Зазоряване над тлъста банкова сметка“.
Или може би, за по-кратко: „Ние сме номер 1“.
Приглушени гласове се дочуха от трапезарията — закръглени като шлифовани диаманти гласни звуци и съгласни, дълги и плавни като сатенени ленти.
— О, Лили, прекрасно е, благодаря — каза майка му на прислужницата. — Но това е твърде много за мен. Също така не слагай пълна порция на Соланж. Напълняла е.
А, да. Манията на майка му по диетите, стоварена върху новото поколение. Жените от глимерата бяха принудени да станат невидими в профил; всяка откроена ключица, всяка куха буза, всяка мършава ръка се носеше като шибан медал за чест.
Понеже ако приличаш на ръжен, се превръщаш в един от най-добрите.
И Скрайб Върджин да ти е на помощ, ако дъщеря ти изглежда в добро здраве.
— А, да, благодаря, Лилит — каза баща му със спокоен глас. — За мен още малко, моля те.
Куин затвори очи и опита да застави тялото си да напредне. Стъпка по стъпка. Не беше толкова трудно.
Под това си внушение, чисто новите му обувки Ед Харди се бунтуваха, като му отправиха среден пръст вместо съгласие. Добре де, от който и ъгъл да погледнеш влизането в тази трапезария бе като да се гмурнеш в бърлогата на звяра.
Куин пусна пътната си чанта на пода. Добре му се бе отразило да прекара няколко дни у най-добрия си приятел Блей — хубава почивка от недостига на кислород, който чувстваше нон-стоп у дома. За нещастие, задушаването се върна още по-тежко, което правеше ползата от краткото му отсъствие почти никаква.
По дяволите, това бе нелепо. Не можеше да си седи тук като неодушевен предмет.
Извърна се към страничната стена и се взря в старото огледало с цял ръст, вдясно от прага.
Как добре го бяха измислили! По този начин гостите можеха да се уверят в благоприличието на тоалета си и косите си, когато икономът взимаше палтата им и шапките им. Отговаряше на постоянната им нужда да се уверят, че изглеждат идеално.
От огледалото го наблюдаваше младо лице преди промяната, със съразмерни черти, със солидна челюст и с уста, която — трябваше да го приеме — бе способна да стори сериозни щети на гола кожа след няколко години. Или може би така си мислеше той. Косата му приличаше на тази на Дракула, остра като колове. Колкото до врата му, велосипедна верига го ограждаше. Ала бе верига от типа, който продаваха Ърбан Аутфитърс**, но истинският модел, онзи, който неотдавна беше на велосипеда му с дванадесет скорости.
Всичко добре замислено, той приличаше на разбойник, който току-що беше нахълтал и се приготвяше да претърси мястото за сребро, бижута и ценна техника, която може да бъде изнесена.
Иронията беше, че не готическата глупост бе най-обидната част за семейството му. Всъщност той би могъл да бяга по първия етаж, докато си пее Хосе Кансеко, да си играе с картините и антиките чисто гол и със закачено светлинно устройство за задника си и това дори нямаше да се доближи минимално до същинския проблем според родителите му.
Проблемът бе в очите му.
Едно синьо. Едно зелено.
Упс. Негова грешка.
Глимерата не тачеше недостатъците. Нито в порцелана, нито в розариумите. Нито в картините, нито в килимите, нито в бара. Нито в коприната на бельото, лена на сакото, шифона на роклите.
И определено не и в децата. Никога.