Законът бе изключително стриктен като ставаше въпрос за работата на аструкс нотрум — Куин трябваше да бъде с Джон 24/7. Но кралят бе направил компромис за времето, когато бяха в границите на територията на братството. Иначе Куин щеше да знае прекалено много за приятеля му и Хекс.
А Джон щеше да трябва да наблюдава как той и Лейла… ъм, да.
Когато Джон кимна, Куин отвори широко вратата.
— След теб.
Отказа да погледне приятеля си в очите, когато боецът минаваше покрай него, просто не можеше да го направи. Защото знаеше точно какво се въртеше в главата му — и нямаше никакво намерение да говори за случката на пътя, по който беше минавал и преди. Не и за простотиите, които се бяха случили тази нощ. Нито за тези, които се бяха случили… преди толкова много нощи, благодарение на Бранителите на Честта.
Беше му писнало да говори.
Проклетото говорене никога не помагаше.
Сакстън, син на Тим, затвори последната Книга на Устната История и единственото, което можеше да направи, бе да се взира в кожената подвързия с релефни златни детайли.
Последната.
Не можеше да повярва. Колко време бе продължило проучването? Три месеца? Четири? Как можеше да е приключило?
Хвърли бърз поглед към библиотеката на Братството и стотиците томове за право, доклади и кралски постановления… и си помисли — да, наистина му беше отнело месеци да ги прегледа всичките. И сега, когато търсенето беше приключило, когато бележките бяха написани и правилният път, за да се постигне желаното от краля, бе издълбан, би трябвало да се чувства задоволен.
Вместо това се чувстваше ужасѐн.
Докато се обучаваше и практикуваше като адвокат, се беше сблъсквал с неприятни проблеми и преди — особено след като беше дошъл тук, в тази огромна къща и беше започнал да работи като личен адвокат на Слепия Крал: Древните Закони бяха много сложни, архаични, не само по начина, по който бяха написани, но и самото им съдържание — а владетелят на вампирската раса изобщо не бе такъв. Начинът на мислене на Рот беше прям и революционен, и когато зависеше от него, миналото и бъдещето не можеха да съществуват съвместно без доста промени — промени на Древните Закони.
Това обаче бе нещо съвсем различно.
Рот, като техен владетел, можеше да прави почти всичко, което си поиска — ако съответните прецеденти бяха идентифицирани, преработени и регистрирани. Все пак кралят бе живото дишащо определение на закона, физическо проявление на реда, нужен на цивилизовано общество. Проблемът беше, че традицията не изникваше от нищото; беше резултат от начина на живот на поколения, начин на живот, който бе основан на определени правила, приети от обществото. По принцип прогресивно мислещи хора, които се опитват да ръководят строги консервативни общества в нова посока, имаха доста проблеми.
А сега… още промени относно начина, по който ставаха нещата? В сегашната политическа среда, където властта на Рот вече беше оспорвана…
— Много си замислен.
Гласът на Блей накара Сакстън да подскочи и почти да изпусне Монтбланк-а* си.
Блей незабавно се пресегна напред, сякаш за да поправи създаденото безредие.
— О, съжалявам…
— Не, няма нищо, аз… — Сакстън се намръщи като видя мокрото, окървавено облекло на боеца. — В името на Скрайб Върджин… какво се е случило тази вечер?
Вместо да отговори, Блей се запъти към бара върху старинния шкаф в стил бомбй в ъгъла. Не бързаше да избере между шери и Дъбонет**, и беше пределно ясно, че оформя мислите си в изречения в главата си.
Което значеше, че имаше нещо общо с Куин.
Всъщност на Блей не му пукаше нито за шерито, нито за Дъбонета. И в крайна сметка си сипа портвайн.
Сакстън се отпусна назад в стола си и погледна към полилея, който бе закачен толкова високо над пода. Беше поразителен екземпляр на Бакъра***, от средата на XIX век, с всичкото оловно стъкло и внимателно изработени детайли, които се очакваше да има.
Припомни си как едва доловимо се люлееше напред-назад, дъгата от светлината блестеше из цялата стая.
Преди колко нощи беше това? Преди колко време Куин беше служил на Избраницата точно над тази стая?
Нищо не беше същото оттогава.
— Повредена кола. — Блей отпи една дълбока глътка. — Просто проблеми с механиката.