— Сигурен ли си, Рам; абсолютно сигурен? — запита Фийби, сякаш съмнявайки се в искреността му. — Четох смущаващи описания на лудориите ти в „Лондон Таймс“. Ако може да им се вярва, не си готов да седнеш на едно място.
— Не трябва да вярваш на всичко, което четеш. Истина е, че пиех много и играех комар, и излизах с различни жени, но не съм спал с никоя от тях. Никоя от тях не беше ти — призна той плахо.
Тя обаче още не му вярваше.
— Сигурен ли си, че ми вярваш?
— Абсолютно — каза той без никакво колебание. — А ти вярваш ли ми, любов моя? Имам нужда да вярвам, че те обичам и винаги ще бъдем заедно. Ще си дойдеш ли у дома с мене? Можем ли да започнем отново и да не гледаме назад?
— Искам го повече от всичко.
— Тогава ме остави да те любя. Можем да накараме този брак да проработи, стига да има любов помежду ни.
— О, да — изпъшка тя, останала без дъх. — Люби ме, преди да съм се събудила и да открия, че това е сън.
— Не е сън. Нищо друго не съм искал повече в живота си.
Прегръдката му я обви, устните му я зацелуваха, езикът му мина по ръба им, карайки ги да се отворят под чувствената му атака. Целуваше я, докато главата й не се замая, а после устните му слязоха надолу по бузата й, след това по шията към нежната ямка, където биеше хаотично пулсът й.
Оголвайки рамото й, той прокара пътека от целувки надолу по ръката и по дължината на пръстите й, а после към дланта й. Фийби се размърда неспокойно срещу него, готовността й предизвика усмивка на устните му.
— Спокойно, скъпа. Едва започвам.
С подновена страст той сръчно смъкна нощницата й и целуна едното зърно, притегляйки го в устата си с бавна наслада. Ръцете му се спряха на ханша й и палците леко докоснаха корема й. Обля я вълна от наслада. Тя затаи дъх и зачака той да продължи, питайки се къде ще се отклонят по-нататък ръцете и устата му.
Той целуна корема й и тя се изви нагоре към ласката, докато езикът му нежно облизваше влажната й кожа. Лек стон се откъсна от устата й. Тогава пръстите му се заплетоха в тъмните къдрици, разделяйки нежните гънки, за да изследват и да галят. Разтваряйки бедрата й, той я отвори и я докосна с езика си. Мислите й се пръснаха, излетяха през прозореца.
Езикът му се обви около нея, задълба навътре. Тя изстена от наслада, когато устните му започнаха да отпиват от сладостта й. Отметна глава; екстаз, непоносим като агония, изпрати ледени тръпки по гръбнака й. Замайващият аромат на възбудата му я пришпори и тя й се отдаде изцяло.
Той пъхна ръце под нея и я вдигна по-високо. Устата му неотстъпно последва движенията на ханша й, без да пропуска нито инч, изисквайки тотално отдаване.
Тя се подчини с вик, който отекна в натежалата тишина на стаята. Свърши и когато започна да се отпуска, той настани ханша си между бедрата й и навлезе с мощен тласък, изпълвайки я с жаждата си, привличайки я обратно към екстаза. Краката й обгърнаха ханша му. Тя се загърчи в ръцете му, мускулите й се стягаха около него, докато той навлизаше и се отдръпваше, изцяло потънал в собствения си бяг към удовлетворението.
— Хайде, скъпа, хайде пак.
Гласът му беше накъсан, властен.
Тя отвори очи. Погледът му срещна нейния. Тя виждаше любимото лице и се изгубваше в обещанието на неговите великолепни зелени очи. Би го последвала до края на земята, ако поискаше това от нея.
Стигнаха заедно до кулминация; Фийби му даде всичко, обетът за вечност крещеше от нейното отдаване. Извиквайки името му, тя приветства изблика на семето му, топлината и влагата вътре в себе си.
Чувстваше се така, сякаш днес беше първият ден от съвместния им живот. Миналото не съществуваше. Рам й беше простил миналите грешки и тя неговите, двамата бяха готови да се придвижат напред. Тя прие, че той се е променил и вече не смята да води развратен живот.
— Никога преди не съм се чувствал така — изрече Рам докато се отдръпваше и се отпускаше до нея. — Не искам вече да се будя, ако те няма в ръцете ми. Искам деца от тебе. Никога не съм мислил, че ще копнея за семейство, но любовта ми към тебе преобърна живота ми. Ти искаш ли деца, скъпа?
Фийби се усмихна, леко докосвайки корема си. Беше напълно сигурна, че вече носи детето му, но искаше да вкуси това знание, да го задържи у себе си още един ден, преди да го сподели с Рам.
— Искам твоите деца, Рам.
Той я целуна, запечатвайки пакта им. После отново започна да се люби с нея, възбуждайки я полека, с огромна нежност. Тя му отвърна, целувайки и галейки го с ръце и уста, докато той не можеше повече да издържа и навлезе в нея с един бавен, дълбок тласък. Стигнаха кулминацията заедно и се извисиха до звездите, а после полека се спуснаха прегърнати към реалността. След това заспаха, обвити в блажено доволство.