— Това е дълга история — каза Фийби. — Дейвид Филипс е жив. Последвал Рам в Кеймбридж. Щеше да ме отвлече и да иска откуп.
— Измъкна ли се?
Рам посочи към мястото, където Филипс лежеше отпуснат на земята.
— В безсъзнание е. Тъкмо щях да му вържа ръцете и краката, когато пристигнахте. — Подаде ремъците на Уилсън. — Отстъпвам ти тази чест.
Уилсън се зае веднага с Филипс и го остави овързан като коледна гъска.
— Цяло чудо е, че вие с Фийби не сте ранени. Как се обърна каретата? — запита сър Андрю.
— Конете се подплашиха и Уотс не можа да ги задържи — отвърна Рам. — Помисли, че е най-добре да не споменава пистолета. — Притиснат е под каретата. Смятахме да стигнем пеша до града и да повикаме помощ, но тримата сигурно ще можем да вдигнем каретата и да го измъкнем изпод нея.
— Рам е ранен — каза Фийби. — Има нужда от медицинска помощ.
— Няма нищо, само две счупени ребра.
— Мога да ви превържа, милорд — предложи Уилсън.
— Можете да използвате фустата ми — каза Фийби, обърна се и вдигна полата си, за да развърже връзките.
Измъкна фустата, подаде я на Уилсън и той веднага започна да я къса на ивици.
— Свалете си жакета и ризата, милорд — нареди той.
— Много шум за нищо — измърмори Рам.
— Направи го заради мене — прошепна Фийби.
Щом въпросът му се постави по този начин, Рам не можа да откаже на молбата на Фийби. Свали жакета и ризата си и позволи на Уилсън да се погрижи за раните му.
След като ребрата му бяха плътно превързани, тримата мъже отидоха да помогнат на Уотс. За негово щастие той беше припаднал. Докато Рам и Уилсън вдигаха колелото, сър Андрю издърпа Уотс изпод него. След като го огледа набързо, Уилсън потвърди, че десният му крак е счупен.
Намери здраво парче дърво и шинира счупения крак с част от ремъка, който Рам беше отрязал от юздите. После Уотс и Филипс, който беше започнал да се свестява, бяха настанени в каретата.
Рам каза на Уилсън да ги закара в града и да ги предаде на магистрата.
— Няма място за всички вътре, затова ние с Фийби ще ви изчакаме тук, докато се върнете. Сър Андрю ще отиде с вас и ще обясни ситуацията на магистрата.
Сър Андрю се качи при Уилсън на мястото на кочияша и каретата потегли. Рам хвана ръката на Фийби, настани я под едно дърво и се изтегна до нея.
— Свърши, любов моя; наистина свърши — каза той. — Филипс повече няма да се намесва в живота ни. — И я изгледа строго. — Сега да поговорим за детето, което носиш.
20
Фийби отправи треперлива усмивка към Рам.
— Знаеш.
— Чух те да казваш на Филипс, че носиш моето дете. Вярно ли е?
— По-сигурна не мога да бъда.
Той я изгледа строго.
— Смяташе ли да ми кажеш?
— Да, разбира се.
— Кога?
— Днес. След като се върна. — Внезапна мисъл изпъкна в ума й. — Госпожа Краули ли ти писа? Подозирала е, че съм бременна, още преди аз самата да го осъзная.
— Наистина получих писмо, но от баща ти, а той не пишеше нищо за състоянието ти. Просто съобщаваше, че имаш нужда от мене, и аз дойдох веднага.
— Госпожа Краули трябва да е казала на татко и той на свой ред е решил, че е нещо, което ти трябва да знаеш. — Тя се замисли. — Татко и госпожа Краули са доста близки напоследък. Чудя се…
— Остави ги засега. Знаеше ли, че носиш моето дете, когато напусна Лондон?
Тя поклати отрицателно глава.
— Нямах представа. Повярвай ми, никога не бих те лишила от детето ти.
— Щеше ли да се върнеш при мене, когато разбра, че си бременна? — запита Рам.
— Наистина… не знам. Като четях във вестниците разказите за приключенията ти, се отчайвах. Но щях да ти кажа за нашето бебе и щях да уредя да го видиш.
— Приключенията ми бяха силно преувеличени. Онези жени бяха различни от тебе.
— Вярвам ти. Във всеки случай, ти си тук и с тебе сме заедно. Детето ни ще има майка и баща.
— Благодарение на баща ти — добави Рам.
— Макар да не одобрявам, че ти е писал, без да знам, не мога да виня добрите му намерения. Както се оказа, намесата му ни събра. Толкова те обичам, Рам. Да родя детето ти за мене означава повече, отколкото бих могла да изразя. Когато заминах преди четири години, хранех тайна надежда, че нося дете от тебе, но не беше така.
— Забрави изгубените години, скъпа. Остатъкът от живота ни започва днес. — Той се вгледа в лицето й. — Изглеждаш изтощена.
Фийби го изгледа укорително.
— Чия е грешката?
Рам се усмихна.