— Моя и изобщо не съжалявам. Облегни глава на рамото ми и се опитай да заспиш. Може да мине малко време, преди Уилсън да се върне с каретата. По този път почти никой не минава, съмнявам се, че някой ще мине скоро оттук.
Фийби облегна глава на рамото на Рам и затвори очи. Беше уморена и натъртена от преобръщането заедно с каретата, макар да не го каза на глас. Не искаше ненужно да тревожи Рам. Заспа след броени минути.
Рам целуна темето й и я настани удобно до себе си. Ребрата го боляха ужасно, но можеше да бъде и по-зле. Фийби можеше да загуби детето им. Тръпка мина по тялото му. Ако това се беше случило, щеше да убие Филипс. Можеше да го убие и ако Фийби пострада от късни последици от инцидента.
Клепачите му натежаха. Лудото препускане от Лондон и безсънната нощ, която го беше последвала, го бяха изтощили. А агонията от счупените ребра утежняваше дискомфорта му. Всичко, което се беше случило в тези два дни, се съчетаваше, за да го притегли в дълбините на съня.
— Събудете се, милорд.
Рам се сепна и веднага съжали: рязкото движение усили болката му.
— Уилсън! Върнал си се. Трябва да съм заспал. Колко време те нямаше?
— Над два часа, милорд — каза Уилсън. — Сър Андрю добре обясни нещата на полицая и се погрижи за формалностите. Аз се върнах веднага щом можах.
Гласовете събудиха Фийби, тя отвори очи и се надигна.
— Време ли е да тръгваме?
— Уилсън тъкмо пристигна, скъпа. — Рам понечи да се надигне, хвана се за ребрата и се преви на две. Минаха няколко дълги секунди, преди да си поеме дъх.
— Нека ви помогна, милорд — предложи Уилсън.
— Добре съм — каза Рам и му махна, че всичко е наред. — Помогни на лейди Бракстън; тя има повече нужда от мене.
— Аз съм по-добре от тебе — каза Фийби, обвивайки ръка около кръста му.
Хванати един за друг, двамата изминаха краткото разстояние до каретата. Уилсън затвори вратата зад тях, качи се на седалката на кочияша и подкара конете.
Когато стигнаха в къщата, госпожа Краули настоя да настани Фийби на легло и да огледа ребрата на Рам. Фийби протестира, че я отпращат в леглото, но госпожа Краули беше непоколебима. Щом Фийби се озова напъхана под завивките, икономката развърза импровизираната превръзка на Рам, огледа ребрата и заяви, че две са счупени. После ги намаза с лечебен мехлем и отново ги превърза.
— Обедът е готов, милорд. Да донеса ли поднос за вас и лейди Бракстън?
— Донесете само обеда на Фийби — каза Рам. — Аз ще посетя полицая, за да проверя арестантите.
— Не съм инвалид — протестира Фийби.
— Всичко, което искам, е да си почиваш, докато стане време за вечеря — отвърна Рам.
— Негова светлост има право — потвърди госпожа Краули.
— Според Андрю силно сте се раздрусали в злополуката с каретата. Жена във вашето състояние трябва много да внимава.
Рам я целуна по челото и последва госпожа Краули извън стаята.
— Мислите ли, че всичко с нея ще бъде наред? — запита тревожно Рам.
— Нищо не сочи, че ще загуби детето — отговори икономката. — Дори не е силно натъртена. Подозирам, че трябва да благодари на вас за това. Вие сте пострадали доста много.
— По-добре аз, отколкото Фийби. Аз отведох Филипс при нея и изложих живота й на риск. Не мога да повярвам, че съм бил толкова небрежен.
— Не се обвинявайте, Бракстън — каза сър Андрю. — Филипс е хитър. Седнете и хапнете нещо. Излязохте тази сутрин, без да сте закусили. Полицаят може да почака.
Рам не беше разбрал колко е гладен, докато не видя изкусителния асортимент от храни, който госпожа Краули нареждаше пред него.
Щом се нахрани до насита, той се извини.
— Няма да се бавя. Убедете Фийби да остане на легло.
Полицаят, способен млад мъж, който съблюдаваше закона буквално, изслуша внимателно разказа на Рам за събитията, довели до тазсутрешното драматично залавяне на Уотс и Филипс. След като чу фактите, той се съгласи да превози арестантите до Лондон, където щяха да бъдат обвинени и съдени от най-високопоставения съд на страната.
— Не бойте се, милорд, няма да избягат — заяви полицаят. — Ще бъдат превозени до Лондон във вериги.
— Уотс вероятно може да бъде закаран след един-два дни — каза Рам. — Ще бъде обвинен като съучастник. Очаквам да се върна в Лондон утре или вдругиден. След като се върна, лично ще осведомя лорд Филдинг за всичко, което се разкри тук. Мисля, че това е всичко. Сега трябва да се върна при съпругата си.
— Ще поема нещата оттук нататък — каза полицаят. — Приятен ден, милорд.
Фийби спеше, когато Рам се върна в къщичката. Той се съблече и легна до нея; след минути заспа дълбоко.
Фийби се събуди и намери Рам дълбоко заспал до нея. Погледна през прозореца и с изненада видя, че слънцето е залязло зад хоризонта. Трябва да беше спала часове наред. Кога Рам беше си легнал до нея? Стана полека от леглото, за да не го събуди, но тихото движение накара очите му да се отворят веднага.