— Къде отиваш?
— Трябва да… О!
Тя изчезна зад паравана и се върна след няколко минути.
— Видя ли се с полицая?
— Да. Ще прати Филипс и Уотс при лорд Филдинг в Лондон. Свърших каквото бях намислил да направя, и нямам намерение пак да работя за външното министерство. — Бавна усмивка, натежала от сексуални обещания, изви устните му.
— Връщай се в леглото.
Фийби тръсна тъмната си гъста коса.
— Ще трябва да почакаш, милорд упадъчен. — Потупа корема си. — Гладна съм. Госпожа Краули скоро ще сервира вечерята.
— Не бих си и помислил да лиша една бъдеща майка от храна — пошегува се Рам, докато се измъкваше от леглото.
— Ще слезем заедно.
— Ето ви и вас — каза госпожа Краули, когато Рам и Фийби се появиха под ръка в приемната. — Вечерята е почти готова. Намери нещо за пийване за негова светлост, Андрю, докато аз видя какво става в кухнята.
— Желаете ли бренди, Бракстън? — запита сър Андрю, приближавайки се към бюфета.
— Бренди ми звучи добре — отговори Рам.
— Татко, вие с госпожа Краули като че ли се разбирате доста добре — забеляза Фийби.
— Ани е много добра жена, дъще.
— Наистина — съгласи се Фийби. — Но…
Госпожа Краули мушна глава през вратата.
— Елате, преди храната да е изстинала.
Сър Андрю предложи ръката си на Фийби, а Рам ги последва, Фийби беше донякъде изненадана, че икономката сяда да вечеря с тях, но някак си това й се стори редно. Имаше нещо необяснимо нежно между баща й и госпожа Краули и възнамеряваше да разбере какво точно става тук. Разговорът се въртеше около Дейвид Филипс и събитията от деня, докато Рам рязко промени темата.
— Ние с Фийби ще тръгнем за Лондон утре или вдругиден, зависи от състоянието й. Бихме искали да дойдете да живеете с нас, сър Андрю. Има много място. Сигурно скоро ще се оттеглим в провинциалното ми имение, за да чакаме раждането на нашето дете. Ще ни бъде много приятно да ни придружите, сър Андрю. Или, ако предпочитате, можете да останете в лондонската ни къща. Изборът е ваш.
— Много харесвам Кеймбридж — отвърна сър Андрю, изпращайки тайна усмивка към госпожа Краули. — А тази къщичка ми подхожда идеално. Сериозно възнамерявам да приема предложението да преподавам в университета. Освен това, вие двамата нямате нужда да ви се мотая в краката. Почти младоженци сте и трябва да бъдете сами, а аз още имам доста години, за да дам приноса си в египтологията.
— Сигурен ли си, татко? — запита Фийби. — Бихме искали да бъдеш близо до нас.
— Напълно съм сигурен. Кеймбридж не е чак толкова далече от Лондон, можем да си ходим на гости. Ще планирам дълга визита в имението Бракстън, когато дойде бебето.
— Предполагам, че ще искате да се присъедините към семейството си в имението Бракстън, госпожо Краули — изрече Рам. — Ще уредя всичко необходимо за пътуването ви.
Икономката и сър Андрю размениха многозначителни погледи.
— Ани ще остане при мене — каза сър Андрю. — Не мога да се справя без нея.
— Това ли е и вашето желание, госпожо Краули? — запита Рам.
Госпожа Краули се усмихна мило и потупа ръката на сър Андрю.
— Не бих си и помислила да оставя Андрю самичък.
— Татко, има ли нещо, което би трябвало да знам? — запита Фийби. — Да не съм пропуснала нещо?
Сър Андрю стисна ръката на госпожа Краули.
— Ние с Ани остаряваме. Ти си имаш Бракстън, дъщерята на Ани си има своето семейство. Ние с Ани наистина се харесваме и уважаваме. Не виждам никаква причина да не задълбочим отношенията си.
— И аз — изрече Рам, спотаявайки една усмивка. — Дали не ни предстои сватба?
— О, божичко — каза госпожа Краули. — Прекалено рано е за такова нещо.
— Ти имаш ли някакви възражения, дъще? — запита сър Андрю.
— Никакви, татко. Вие с госпожа Краули… Ани… имате моята благословия. Аз съм твърде щастлива, за да възразявам срещу каквото и да било. Истинската ми любов се върна и всичко в моя свят е наред.
Рам трябва да беше взел думите й за знак, защото стана и протегна ръка.
— Да се оттеглим ли, жено?
Фийби положи ръка върху неговата, давайки му своето доверие, любовта си, сърцето и душата си.
Когато стигнаха до стаята си, двамата бяха обзети от треската на желанието. Тя се хвърли с готовност в прегръдките му, предлагайки му устните си за целувка, отдавайки му тялото си, за да стане обект на неговото обожание. Рам я съблече с благоговейни ръце, а после започна да гали и целува всеки инч от копринената й кожа с устните си и езика си.