— Не приемам „не“ за отговор, Фийби — възрази Рам. — Баща ти го няма и ми се струва, че те дебне опасност. Кой мъж ще те остави сама и незащитена?
— Умният мъж, например — подсказа му Фийби. — Мога да се грижа за себе си. Имам и Дейвид.
— Филипс го нямаше, когато имаше нужда от него тази вечер — изрече саркастично Рам. — Защо те нападна този мъж? В какво си се забъркала? Довери ми се, Фийби. Искам да ти помогна.
Надеждността не беше най-силното качество на Рам, помисли безжалостно Фийби. Женкар, съблазнител и лъжец — тези думи по-добре описваха развратния лорд Бракстън. Хрумна й, че той нямаше да бъде тук, ако не искаше нещо от нея, нещо извън неангажиращо сексуално преживяване или подновяване на връзката им.
— Можеш да ми помогнеш, като ме оставиш сама — заяви тя. — Не се бъркай, където не те искат. Само ще влошиш нещата. Невинни хора може да пострадат.
Рам беше изправен пред дилема. Инстинктът му подсказваше, че Фийби няма амулета, никога не го е имала, но здравият разум го предупреждаваше да не й се доверява отново. Тя беше нанесла ужасен удар по гордостта му и доколкото би могъл да каже, не беше променила поведението си. Съблазняването й нямаше да се окаже толкова лесно, колкото си го беше представял. Тя беше твърде подозрителна спрямо него. Въпреки това той нямаше намерение да разочарова Филдинг. Ако не намереше амулета, щеше да се стигне до международен инцидент.
— Какво ще влоша? Кой ще пострада? Говориш със загадки.
Фийби се надигна и се отправи към вратата.
— Лека нощ, милорд. Моля те, повече не идвай.
Рам я последва до вратата.
— Не можеш да ме отстраниш така лесно, Фийби. Искаш ли да дойдеш на опера с мен? Знам, че ще ти хареса. Кажи „да“.
От години Фийби не беше ходила на опера. Последния път беше с баща си, при последното им посещение в Лондон, преди повече от пет години. Помнеше го, защото онази вечер беше видяла Рам за първи път. Млада красавица се беше вкопчила в него като пиявица. Беше й се сторил най-красивият, най-веселият мъж, когото някога беше виждала. Запозна се лично с него шест месеца по-късно, когато с баща си отиде на гости у един помощник в египетското им приключение, чиито земи граничеха с тези на наследственото имение на лорд Бракстън. Рам беше посетил бала в чест на баща й и тя веднага се беше влюбила в него. Рам тогава беше изглеждал също толкова увлечен по нея, колкото и тя по него. Каква глупачка е била да повярва, че е единствената жена в живота му.
— Операта не е добра идея, милорд — каза тя. — Не си в моя обсег.
Изящните вежди на Рам се вдигнаха учудено.
— Аз съм точно в обсега ти, скъпа, независимо дали искаш да си спомниш колко близки бяха отношенията ни или не. Ще те взема в осем часа.
Кипейки вътрешно, Фийби отвори вратата, за да го подкани да излезе. Трябваше да се досети, че той е намислил нещо, когато видя хитрата усмивка, извила устните му, но беше забравила колко дяволски решителен можеше да бъде. Хващайки я през кръста, докато минаваше покрай нея, той я накара да се завърти и я притисна към себе си, докато всяка част от него не се долепи до всяка част от нея.
Тя почувства бурната издутина на секса му да се притиска между краката й, твърдостта на гърдите му срещу нейните, дългите мускули на бедрата му смазваха нейните. И устата му… Целувката му имаше вкуса на греха, а в същото време ръцете му стискаха седалището й и я повдигаха, прилепвайки я още по-здраво към неговата възбуда.
— Пусни ме! — заповяда тя, борейки се да си поеме дъх.
Рам се засмя, завъртя я и полите й прошумоляха, и едва тогава я пусна.
— Тялото ти ме помни, сладка Фийби. Приятни сънища. И излезе.
Затръшвайки вратата зад него, Фийби се облегна на нея за подкрепа още разтреперана от взривоопасната им среща. Проклет да е! Как се осмелява да влиза в живота й и да го обръща с главата надолу? Беше му казала съвършено ясно в деня, когато го беше напуснала, че не иска да играе никаква роля в скандалния му начин на живот. Преди Рам да влезе отново в живота й, тя не беше съжалявала за решението си, защото се беше убедила, че е избягала от един свят на душевна болка.
Тогава беше толкова млада, толкова съвършено увлечена и така влюбена, че не искаше да повярва на суровата действителност. Слава богу, беше имала смелостта да напусне Рам и да се качи на онзи кораб заедно с Дейвид. Но всичко това сега беше вече изтекла вода. Тя не можеше да позволи на Рам да я разсейва от най-важното: да намери баща си и да върне този проклет амулет на неговия собственик.
Рам излезе замислен от дома на Фийби. Ако не знаеше, че не може да й се вярва, почти нямаше да се усъмни, че тя няма никакви сведения за амулета. Но беше убеден, че става нещо много странно с баща й. Може би сър Андрю Томпсън беше откраднал амулета, а може и да не беше. Нямаше да разбере, докато сър Андрю не се появеше и не докажеше невинността си.