— Не и този път. Вече ти казах повече, отколкото трябваше.
— Очевидно съблазняването не е било успешно, иначе нямаше да си толкова навит да ходиш у Бела.
— Фийби е своенравна и има нужда от специално отношение. Предишните ни взаимоотношения не завършиха добре… друго няма да кажа.
А, стигнахме — каза Люк, спирайки пред заведението на Мадам Бела. — Влизаме ли?
Висок, изискан прислужник им отвори вратата и те влязоха в упадъчно елегантната приемна на Бела. Няколко от нейните момичета се разхождаха из стаята в изкусно подредено неглиже. Рам забеляза веднага Лулу и щеше да се отправи към нея, ако Бела не се беше появила, за да ги приветства с Люк.
— Добре дошли, лорд Бракстън, лорд Уестмор. Радвам се, че все още мога да разчитам на последните двама поклонници на женската красота в Лондон да посетят заведението ми. Какво ще обичате тази вечер?
— Лулу ме привлича сега — каза Рам. — Свободна ли е?
— За вас винаги — грейна Бела. — Ами вие, лорд Уестмор? Кого си избирате?
Люк й изпрати огнен поглед.
— Вие свободна ли сте? Знам, че харесвахте Батхърст, но понеже той вече не е на разположение, помислих, че може би аз ще ви се харесам.
— Случайно съм свободна — изрече Бела, мушвайки ръка под лакътя на Люк.
Рам ги загледа как се отдалечават, после се обърна към Лулу. Докато вървеше през стаята, стана нещо странно. Стъпките му станаха по-бавни, сексуалното напрежение от срещата му с Фийби се оттече от тялото му и той остана странно равнодушен към Лулу.
Червената й коса беше твърде крещяща и изрисуваното й лице изглеждаше грубо и вулгарно. Гърдите й бяха прекалено големи и прозрачният пеньоар, който беше облякла, излагаше прелестите й на безвкусен показ. Триъгълникът, закриващ секса й, беше черен, не червен като косата, и мислите му внезапно се обърнаха от Лулу към Фийби.
Защо Фийби нахълтваше там, където не я искаха, запита се Рам безмълвно.
Беше дошъл при Бела, за да забрави тъмнокосата красавица и да утоли страстта, която, тя беше предизвикала. Но, невъзможно, сега си спомни как беше изглеждала Фийби гола, как я беше чувствал в прегръдките си и как нямаше търпение да я направи своя. Четири години се стопиха, сякаш не представляваха нищо.
Беше първият й любовник. Тя беше толкова увлечена по него, колкото и той по нея. Но имаше само един начин тя да му позволи да я има. И той, глупакът, беше оставил секса да управлява разума му и беше направил немислимото. Тогава това му се струваше толкова редно; наистина беше мислил, че е влюбен.
Не беше осъзнал, че е спрял и стои в средата на стаята, докато не вдигна очи и не разбра, че привлича вниманието на околните. Принуди се да се раздвижи. Пет-шест стъпки го отведоха към мястото, накъдето се беше запътил.
Лулу го приветства с усмивка, изпълнена с обещания. Примъкна се към него и притисна гърдите си към ръката му.
— Ще се качим ли горе, милорд? Обещавам, че няма да съжалявате.
Рам вече съжаляваше. Не можеше да си представи защо е имал апетит за Лулу. Тя не можеше да се сравнява с Фийби. Тази мисъл го накара да спре. Откъде му беше хрумнало това? Откога беше започнал да сравнява другите жени с Фийби?
Откакто Фийби се върна в живота ми.
— Друг път, Лулу — каза Рам. — Изведнъж си спомних един предишен ангажимент.
Обърна се и побърза да излезе.
4
Дейвид Филипс се появи пред вратата на Фийби рано на следващата сутрин. Госпожа Краули го въведе в кабинета, където Фийби преглеждаше бележките на баща си. Беше ги намерила в сандъка му и се надяваше да й дадат информация за амулета.
Тя се усмихна нетърпеливо на госта си.
— Добро утро, Дейвид. Какво те носи толкова рано?
— Той е бил тук вчера вечерта, нали?
Фийби премига.
— За кого говориш?
Брадичката на Дейвид щръкна войнствено.
— Бракстън. Какво правеше той тук? Не си ли научи урока за него?
Хрумна й, че Дейвид нямаше откъде да знае, че Рам е бил тук, освен ако…
— Наблюдавал си къщата!
Дейвид нервно сви рамене.
— Загрижен съм за тебе. Минах оттук снощи, за да се уверя, че си добре. Това нахлуване ме безпокои. Видях Бракстън да излиза и това никак не ми хареса.
— Защо не ми се обади? Не бива да дебнеш така наоколо.
— Почувствах се предаден от готовността ти пак да се обвържеш с Бракстън. Както бяхме близки през тези четири години, които изминаха, бих помислил, че ще дойдеш при мене за утеха.
Фийби въздъхна раздразнено.
— Не съм търсила утеха от него. Ако трябва да знаеш, той ме спаси от опасно положение вчера вечерта. Нападнаха ме в градините Воксхол.