Госпожа Краули й помогна да събере косата си високо на темето в елегантна прическа, която подчертаваше тънката й шия. Като довършителен елемент икономката пъхна щраусово перо в бляскавата маса.
— Изглеждате прелестно, скъпа — изгука госпожа Краули. — Лорд Бракстън ще бъде много доволен.
— Благодаря, госпожо Краули — отвърна Фийби, докато слагаше дългите до лактите ръкавици за опера. — Няма защо да ме чакате. Мога да се справя сама довечера.
— В такъв случай ще мога ли да прекарам нощта при дъщеря си? — запита госпожа Краули. — Тя очаква да роди, нали разбирате, и не й е лесно. Смятах да я посетя тази вечер и да се върна, преди да сте си дошли, но щом нямате нужда от мене, бих искала да прекарам нощта при нея.
— Много мило беше от ваша страна да се съгласите да прекарвате нощите при мене; как бих могла да не удовлетворя молбата ви? Желая ви приятно прекарване.
— Със сигурност ще бъде приятно. О — изрече госпожа Краули, когато почукването на вратата проехтя из цялата къща. — Лорд Бракстън е дошъл. Отивам да му отворя, скъпа.
Рам изчака нетърпеливо някой да отвори вратата. Не беше виждал Фийби от вчера и с нетърпение очакваше тази вечер. Срещата им след всичките тези години му беше напомнила кое всъщност го беше привлякло към нея. Макар че беше спал с жени, по-красиви от Фийби, имаше нещо привличащо у нея, което будеше отклик в сърцето му.
Той се усмихна на госпожа Краули, когато тя му отвори вратата.
— Госпожица Томпсън ще дойде веднага, милорд. Бихте ли я изчакали в приемната?
— Ще я изчакам тук, ако не възразявате — отвърна Рам. Искаше да види Фийби, докато слиза по стълбите. Никога не я беше виждал в официални дрехи и знаеше, че чакането ще си струва. Тя със сигурност се беше разхубавила с времето. На двадесет години беше красива, на двадесет и шест беше узряла до пълния си потенциал и беше изумителна.
— Идва — изрече сияеща госпожа Краули. — Не е ли истинско видение?
Това беше меко казано. Фийби беше върхът на елегантността, пременена по най-новата мода, с коса, оформена така, че да подчертае естествената й красота. Той се вгледа в щраусовото перо, кацнало на върха на тъмните й къдрици, и реши, че й отива. Тогава тя заслиза по стъпалата и дъхът спря в гърлото му. Фийби не вървеше, а се носеше. Странно, почти беше забравил колко е грациозна.
Пристъпи напред, когато тя стигна най-долното стъпало.
— Радвам се, че реши да приемеш поканата ми. Ослепителна си. — Хващайки ръката й, той притисна устни към върховете на пръстите й. — Имаш ли наметка?
Госпожа Краули се появи с кадифена наметка в ръце. Рам я взе и я обви около раменете на Фийби.
— Ще тръгваме ли? Не искам да пропусна вдигането на завесата.
Изведе я навън и я настани в каретата си.
— Операта, Уилсън — каза той на кочияша. После седна вътре при Фийби и й отправи най-примамващата си усмивка. — Много си тиха тази вечер. Добре ли си? Изглеждаш ми нервна.
— Много съм добре, милорд. Питам се дали е добра идея и ми е интересно защо си толкова дружелюбен. Това няма никакъв смисъл, Рам. Очевидно и двамата не сме се променили за тези четири години, естествено е да си запитам какви са мотивите ти да подновиш… отношенията ни.
— Откъде знаеш, че не съм променил?
— Мога да чета, милорд. Вестниците и клюкарските памфлети са пълни с любовните ти подвизи. Не си променил поведението си. Ако искаш да знаеш, станал си още по-развратен. Ти и приятелите ти Батхърст и Уестмор си създадохте доста голяма репутация за четирите години, когато ме нямаше тук.
— Батхърст е женен, вече можеш да не го броиш. Може би е време за разнообразие. Може би завиждам на щастието му. Една жена като че ли му е достатъчна, какво те кара за мислиш, че една жена няма да задоволи и мене?
— Може би има жена, която да те задоволи, но това не съм аз. Вече го доказа.
— Грешиш, Фийби. Не знам какво те накара да избягаш онази сутрин, но се обзалагам, че Дейвид Филипс стои зад това.
Фийби погледна през прозореца, не можейки да понесе обвинението в очите на Рам.
— Вече няма значение. Прекалено много време мина, за да продължим оттам, където бяхме спрели.
— Ще видим — рече загадъчно Рам. — Нищо не може да превърне отношенията ни в друго, освен в това, което са. Нека просто да се отпуснем тази вечер и да видим къде ще ни отведе.