— Уестмор, стига си флиртувал — изрече Рам откъм вратата. Подаде на Фийби чаша лимонада. — Сега, след като поздрави Фийби, можеш да си отиваш.
— Това ли е отношение към приятел? — пошегува се Люк.
Рам не обърна внимание на въпроса му.
— Сам ли си тази вечер?
— Не, с компанията на Карлтън съм. Лейди Карлтън имаше нужда от ескорт. Съпругът й е извън града, нали разбираш.
— Прекалено хубаво — каза Рам.
— Дойдох да ти предам една покана. Ще дойдеш ли с мене утре на надбягванията?
— Звучи ми като добра идея — отвърна Рам.
— Госпожице Томпсън, приятно ми беше да ви видя отново — каза Люк, докато се сбогуваше. — До утре, Бракстън.
— Изглежда по-скоро приятен като за човек с репутация като твоята — изрече замислено Фийби, след като Уестмор излезе.
— Не вярвай на всичко, което четеш или чуваш — посъветва я Рам с лека нотка на развеселеност. — Остави Уестмор и се съсредоточи върху мен… върху нас.
Последната ария мина като в мъгла през разсеяните мисли на Фийби. Тя трябваше да извлече по някакъв начин истината от Рам. Той нямаше да е с нея, ако няма план. Бурните аплодисменти я изтръгнаха от мрачните й мисли.
— Ще излезем ли, преди останалите да са тръгнали? — запита Рам.
— Непременно — отвърна Фийби и стана.
Успяха да слязат по стълбите и да влязат безпрепятствено в каретата си. Когато каретата затропали в тъмната нощ, Фийби започна да планира стратегията си как да изкопчи истината от Рам. Без изобщо да подозира, че той си има собствени планове, които скоро щяха да я хвърлят в ръцете му и в леглото му.
5
— Ще те изпратя до вътре — каза Рам, когато каретата спря пред вратата на Фийби. — Госпожа Краули чака ли те?
— Тя ще прекара нощта при дъщеря си — обясни Фийби. — Казах й, че тази вечер няма да имам нужда от нея.
Рам не хареса идеята Фийби да остане сама. По дяволите, защо беше поел тази задача? Някой искаше да нарани Фийби и той нямаше друга какво да направи, освен да я защити. Колкото по-скоро научеше къде се намира амулетът, толкова по-скоро щеше да я изтръгне от живота си. Не знаеше в какво се забърква, преди да приеме мисията. Сблъсъкът им преди четири години го беше оставил разочарован и огорчен, но за негова изненада повторната среща с Фийби беше притъпила желанието му да я накаже. Искаше да я съблазни, смяташе да го направи, но единственото, от което тя щеше да пострада, беше това, че той щеше да я изостави, както тя го беше изоставила.
Помогна й да слезе от каретата и я придружи до вратата. Докато Фийби търсеше ключа в чантичката си, той усети как космите по тила му настръхват. Инстинктът му подсказваше, че нещо не е наред Сграбчи Фийби пред кръста, избута я зад себе си и завъртя дръжката на вратата. Вратата се отвори.
— Не беше заключено! — ахна Фийби. — Госпожа Краули не би оставила отворено.
Тя се опита да мине покрай Рам, но той я задържа на безопасно място зад себе си.
— Върни се в каретата.
— Не, влизам вътре с тебе.
— Фийби…
— Това е моята къща, Рам.
Той изпусна раздразнена въздишка.
— Много добре, но стой зад мене. Който и да е влязъл, вероятно вече си е отишъл, но няма да поемам никакви рискове.
Лампата, която госпожа Краули беше оставила да свети в коридора, беше догоряла, потапяйки го в черна празнота.
— Имаш ли оръжие? — запита Фийби.
— Не и тази вечер.
Той намери кибрит в джоба си, запали лампата и въведе Фийби в приемната. Нищо не изглеждаше разместено и той тръгна към кабинета. Като не откри нищо нередно, продължи към кухнята и стаята на госпожа Краули в задната част на къщата, следван неотстъпно от Фийби.
— Всичко ми изглежда наред — каза тя. — Може би госпожа Краули наистина е забравила да заключи вратата.
— Да погледнем горе — предложи Рам, — макар да съм склонен да се съглася с първото ти предположение. Госпожа Краули е твърде добросъвестна, за да остави вратата отключена.
Рам предпазливо тръгна пръв по стълбите към горния етаж.
— Колко спални има тук?
— Само две, моята и на татко. Моята е отдясно, татковата отляво.
И двете спални бяха разхвърляни. Нищо не беше оставено непреобърнато или непреровено. Дюшеците бяха издърпани от леглата и хвърлени на пода, дрехи се търкаляха навсякъде. Сандъкът, в който бяха стояли нещата на сър Андрю, буквално беше изтърбушен.
— О, господи — прошепна Фийби.
— Кой е направил това, Фийби? — запита строго Рам. — Сега готова ли си да ми се довериш?
— Не знам кой го е направил.
Тя изглеждаше толкова разстроена, че Рам реши да не настоява, докато тя не се успокои. Драсна една клечка кибрит и запали лампата на нощната масичка.