— Стой тук. Връщам се веднага.
— Къде отиваш?
— Да огледам отвън. Злосторникът може да е оставил улики.
— Внимавай.
Рам не намери никакви улики, сочещи идентичността на неизвестния злосторник — нито около къщата, нито в нея. Но прати каретата си у дома и се увери, че всички прозорци и врати са заключени. Върна се в спалнята на Фийби и я намери да седи точно така, както я беше оставил. Тя скочи на крака, когато го видя.
— Чух каретата ти да тръгва и помислих, че си си отишъл.
— Никъде няма да ходя тази нощ, Фийби. Добре ли си?
Тя кимна разсеяно. После, сякаш разбра какво е казал той току-що, очите й се разшириха.
— Какво искаш да кажеш с това, че няма никъде да ходиш тази вечер?
— Няма да те оставя сама след това, което се случи току-що. Защо не направиш малко чай, докато оправя стаите? Заключих вратите и прозорците, преди да се кача горе, така че тук ще бъдеш в безопасност сама. Скоро се връщам.
Фийби взе свещта и се запъти към вратата.
— Всичко ще бъде… наред.
Рам бързо разчисти бъркотията; сгъна акуратно дрехите на Фийби и ги върна на местата им в дрешника. После отиде във втората спалня, преди да слезе при Фийби в кухнята.
— Какво криеш от мене, Фийби? — запита Рам, докато се отпускаше на един стол.
Тя сипа чай в две чаши и се настани срещу него.
— Това не те засяга, Рам.
— Искам да ти помогна.
— Мога да се справя сама.
— Не го правиш особено добре. В последните няколко дни те нападнаха на публично място и къщата ти беше претърсена два пъти. Какво е това, което притежаваш и което някой толкова силно иска?
Фийби внимателно остави чашата си на масата и стана.
— Уморена съм; ти имаш много да вървиш пеша до вас. Предлагам да си тръгваш.
Рам бутна стола си назад и също стана.
— Няма да си тръгна. Имаш нужда от защита, а кой може да ти я осигури по-добре от мене? Прекалено си изнервена, за да заспиш. Ела да идем в приемната. Трябва да поговорим.
Той взе лампата с една ръка, хвана лакътя й с другата и я заведе в приемната. Настани я на дивана, остави лампата на една масичка и седна до нея. Обви ръка около нея и я привлече към себе си.
— Трепериш. Отпусни се, сега си в безопасност.
Фийби въздъхна треперливо.
— Не съм страхливка Рам. Но това вече излиза от контрол.
— Разкажи ми.
— Защо се интересуваш? Ако не търсеше нещо, нямаше сега да бъдеш с мене.
Той намери ръката й и я постави върху издутината на панталоните си, а после прошепна с нисък и дрезгав глас:
— Търся нещо, наистина. Усещаш ли какво можеш ти да намериш? Когато чух, че си в града, трябваше отново да те видя. И щом те видях, всички чувства, които бях потиснал, се върнаха. Разбрах, че времето не е променило нищо. Още те искам… все така, както някога.
Устата на Фийби се отвори безмълвно, докато пръстите й се свиваха около секса му. Но разумът й веднага се върна и тя дръпна ръката си, сякаш се беше опарила.
— Защо правиш това? Какво искаш от мене?
Той я погали по бузата.
— Какво те кара да мислиш, че искам още нещо, освен това?
— Ръката му се плъзна по гърдите й. — Ти си прелестна, страстна жена, Фийби. Не съм забравил колко хубаво ни беше заедно.
Кожата на Фийби пламтеше под допира му. Рам не беше единственият, който да помни единствената нощ на страст, която бяха споделили. Екстазът, който беше изпитала с него, беше останал в мислите й въпреки решението й да го забрави. Защо трябваше той да се върне в живота й и да съживява тези забранени спомени?
— Как очакваш да повярвам, че още се интересуваш от мене? — предизвика го тя. Очите й се присвиха подозрително. — Някой те е пратил да ме шпионираш ли?
— Свързани сме с връзки, които не могат да бъдат прекъснати — напомни й той. — Още смятам, че съм отговорен за тебе. Ако си в опасност, искам да знам защо. Защо не ми се довериш? Не съм глупав. Знам, че тези тайнствени атаки срещу тебе и дома ти са свързани с отсъстващия ти баща. Замесени ли сте в нещо незаконно със сър Андрю?
Устните на Фийби се изпънаха в права линия.
— Не искам да говоря за татко.
— За какво искаш да говориш?
— За нищо.
Бавна усмивка изви устните му.
— Съгласен съм. Говоренето идва в повече в такъв момент. — Ръката му се притисна по-здраво към гърдата й, палецът му започна да потърква втвърдяващото се връхче на зърното.
Поемайки си остро дъх, Фийби затвори очи и се отдаде на усещанията, които течаха през нея. Познатите ръце на Рам бродеха по тялото й и я караха да се чувства невероятно жива, но това беше нередно. Връзката им беше приключила преди четири години по всички начини, освен един.