— Погледни ме, Фийби.
Накъсаният шепот на Рам изискваше да му се подчини и тя се взря в лицето му. Чертите му бяха изкривени в гримаса на едва сдържано нетърпение. Жилите на врата му се издуваха, очите му блестяха, докато навлизаше и се отдръпваше, а тласъците на ханша му се забързваха, за да отговорят на ритъма на бясно туптящото й сърце. Пламък се разгаряше в нея. Тя се чувстваше съвършено обладана. Погълната. Потънала в кипящ ад. Удавена в усещанията си, тя се вкопчи в раменете му и изви гръб… търсейки… искайки…
— Хайде, Фийби.
Внезапна тръпка го раздра. Усещайки как пръстите й се забиват в него, как тя си поема дъх при всяко негово навлизане в тялото й, той продължаваше да се забива все по-силно, по-бързо, по-дълбоко. Буря се набираше в него, но той я сдържаше, изчаквайки Фийби да стигне до края. Когато я чу да изкрещява и я почувства как се свива около него, той отприщи пълната сила на страстта си, прониквайки в нея отново и отново, докато не експлодира, изригвайки горещото си семе в утробата й.
Обгърнат от възбуждащата миризма на изживявания секс, Рам облегна чело на челото на Фийби, за да събере енергия и да успее да се раздвижи. Бързото му, накъсано вдишване насичаше тишината, докато тялото му се оттегляше неохотно и се изтягаше до нейното. Когато я обърна към себе си, с удоволствие усети как тя с лекота се пъхва в прегръдките му.
Погали я по бузата.
— Беше… почти бях забравил. — Последва смутена пауза. — Толкова си тиха. Добре ли си?
Очите й бяха затворени, замечтаното изражение омекотяваше лицето й.
— Хъм?
— Фийби, чуваш ли ме? Кажи ми как се чувстваш?
Когато тя отвори очи, Рам с изненада видя, че в тях блещукат непроляти сълзи.
— Страх ме е — прошепна тя.
— От мене ли?
— Ти си част от това.
Внезапно Рам разбра, че е време да подхване темата, която избягваше толкова дни.
— Кажи ми за амулета, Фийби. Баща ти ли го взе?
Острото й вдишване му показа, че прекалено бързо е отишъл твърде далече, но вече беше късно да отстъпва. Сега можеше само да върви напред.
Въпросите й заваляха, бързи и яростни.
— Какво знаеш за амулета? За кого работиш? Враг ли си ми? Съзнавам, че причината да ме съблазниш няма нищо общо с желанието ти към мене.
— Не се заблуждавай, Фийби. Наистина те желаех. И още те желая, но като всичко друго, нуждите и желанията ни си имат цена. Моята е истината, ето защо можеш да ми кажеш това, което искам да знам.
— За кого работиш?
— За правителството. Защо не каза на външното министерство, че баща ти е бил отвлечен, когато те разпитваха?
— Предупредиха ме да не го правя. Наистина ли вярваш, че бих изложила на опасност живота на баща си?
С неумолимо изражение Рам продължи:
— Не си ми давала основание да ти вярвам.
Фийби се надигна на лакти.
— Как смееш да намекваш, че не заслужавам доверие! Точно ти ми обеща любов и вярност. Бях глупачка и повярвах, че ще спазиш тези клетви.
— Не става дума за нас, Фийби. Въпросът е за дипломатическите отношения между Англия и Египет. Египетското правителство иска амулетът да бъде върнат. Ако не стане така, инцидентът вероятно ще се превърне в затруднение за короната.
Фийби се надигна и седна, придърпвайки чаршафа, за да прикрие голотата си. Без да се тревожи, че е гол, Рам също се надигна и опря гръб на таблата на леглото.
— Разкажи ми всичко, Фийби.
Присвила очи, тя се замисли над настояването му. Точно както беше предположила, извличането на информация за амулета бе единствената причина той да я съблазни. Спомни си, че е работил за външното министерство по време на шината, но когато се запозна с него, вече беше напуснал тази служба.
— Дейвид каза, че не бива да въвличаме никого в нашите проблеми, ако ми е мил животът на баща ми. Нарочно ни инструктираха да не казваме на никого.
— Разбирам — изрече замислено Рам. — Предполагам, че Филипс знае всичко.
— Разбира се. Той беше моята опора и спасение. Не знам какво щях да правя без него.
Веждите на Рам се вдигнаха.
— Наистина. — Тъмният му поглед я обгърна с пронизителна напрегнатост. — У тебе ли е амулетът?
Бузите на Фийби почервеняха от гняв.
— Проклет да си! Не мислиш ли, че щях да го дам на похитителите на баща ми, ако го имах? Никога не бих изложил на опасност живота на татко заради една дрънкулка. Освен това, отказвам да повярвам, че той го е откраднал.
Фийби беше потресена, когато Рам изрече:
— Вярвам ти и искам да ти помогна. Започни от самото начало и ми разкажи всичко.
Тя нямаше друг избор, освен да се подчини. Знаеше, че Дейвид ще побеснее, когато научи, че е казала на Рам, но неговото неодобрение вече нямаше никакво значение. Рам можеше да не е верен, но тя знаеше, че може да се довери на лоялността му към неговата страна.