Не осъзна, че се върти, докато Фийби не се раздвижи и не запита:
— Не можеш ли да заспиш? Може би ще ти бъде по-удобно в стаята на татко.
— Имам да мисля за много неща.
— И аз не мога да заспя. Прекалено много неща ми се въртят из главата. Не съм спала добре нито една нощ, откакто татко изчезна.
— Щом и двамата сме будни…
Макар че умът го съветваше да се въздържи, тялото му реагира с готовност, когато ръцете му обгърнаха нейното. Кожата й беше топла, тялото и ухаеше силно възбуждащо на жена и секс. Дори светец не би устоял на подобна съблазнителна комбинация, а Рам не беше светец.
Често беше мислил за Фийби през четирите изминали години, предимно с неприязън, но му беше трудно да поддържа омразата сега, когато тя така удобно се беше свила в ръцете му. Искаше пак да се люби с нея. Искаше да я целува и да я докосва, да влезе в нея. Когато задачата му приключеше и той си отидеше от нея, искаше тя да го помни повече от всички други мъже, които щеше да има в живота си.
— Искам пак да те любя, Фийби. Имаш ли някакви възражения?
— Има ли значение?
— Няма нищо лошо да задоволяваме нуждите си. Ти си голяма жена, която очевидно знае какво иска. Красива и желана, и си в ръцете ми. Да отричаме страстта си би било нечестно.
— Стига да съзнаваш, че любенето с тебе тази нощ не означава нищо за мене — каза Фийби.
— Поне сме в съгласие. Просто сме двама души, които взаимно си доставят удоволствие.
Тя потъна в прегръдката му, устните им се сляха в гореща, поглъщаща целувка, която изцеди и малкото останала у нея съпротива. Ръцете му обгърнаха гърдите й, притискайки ги една към друга така, че зърната щръкнаха нагоре, розови и втвърдени, и ту чу нисък стон да се изтръгва от гърлото му. Тогава устата му се впи в едното твърдо връхче, засмука го силно и дълго, преди да се премести към второто. Тя усети дърпането чак до пулсиращата си сърцевина.
Тогава той се надигна и се отпусна върху нея. Изви се и проникна дълбоко и силно в нея. Слабините му я разтърсваха със силните си тласъци, езикът му опустошаваше устата й и тя се протегна с цялото си същество към рая.
Двамата го намериха заедно.
6
Фийби още спеше, когато Рам напусна леглото й след безсънна нощ. Всеки момент щеше да съмне, а той не искаше госпожа Краули да го намери при Фийби, когато се върне. Изми се, облече се и слезе в кухнята, пожелавайки си да беше имал бръснач, за да остърже четината от брадичката си. С изумление завари икономката да шета в кухнята.
Опита се да излезе заднешком и тихомълком, но госпожа Краули се обърна и го видя. Устата й се окръгли, а очите й щяха да изскочат от орбитите. Минаха няколко минути, преди тя да проговори.
— Лорд Бракстън! Какво правите тук? Не е прилично да сте тук толкова рано сутринта. — Ръката й се притисна към гърдите. — Само не казвайте, че сте прекарали нощта тук! Къде е госпожица Фийби?
Мислейки бързо, Рам изрече:
— Не е това, което изглежда. Когато докарах Фийби тук след операта снощи, намерихме предната врата отворена и стаите горе разхвърляни. Не можех с чиста съвест да я оставя сама.
Госпожа Краули ахна.
— Намерили сте вратата отворена? Много добре си спомням, че я заключих, когато си тръгнах. Нали не мислите, че…
— Ни най-малко, госпожо Краули. Сега разбирате защо не исках да оставя Фийби сама.
— Не трябваше да оставям къщата без надзор — заоплаква се икономката. — Тъй като госпожица Фийби излизаше, помислих, че е удобен момент да посетя дъщеря си. Горката има затруднения с бременността си.
— Някой друг има ли ключ от къщата? — запита Рам.
— Има само още един ключ. Виси точно тук до… Господи, няма го!
— Сигурна ли сте, че не сте го оставили другаде?
— Беше тук последния път, когато го видях, милорд.
— Кога беше това?
Тя закърши ръце.
— Аз… не знам. Предположих, че си е тук, както винаги.
— Не се обвинявайте, госпожо Краули. Не сте виновна, че липсва. Ако запазим това между нас двамата и Фийби, никой няма да разбере, че се е случило нещо.
— О, господи — завайка се икономката. — Горката госпожица Фийби. Странни неща се случват. Толкова се безпокоя за нея. — Тя цъкна с език. — Всички тези нахлувалия са объркващи. Какво може да търсят? Сигурно не онези стари вази и статуи. Къде е бащата на госпожица Фийби, когато тя има нужда от него?