— Ще помоля за още една услуга, госпожо Краули — каза Рам. — Ще преместя Фийби в дома си и искам да дойдете с нас.
— Разумно ли е, милорд? Ще тръгнат приказки. Господин Филипс няма да одобри това. Останах с впечатлението, че й е направил предложение.
Рам се поколеба, после изрече:
— Филипс няма думата какво ще прави Фийби или какво няма да прави. За ваше сведение, ние с Фийби сме…
— Лорд Бракстън! — Фийби стоеше на вратата, с разширени от ужас очи. — Не казвайте нещо, за което ще съжалявате по-късно.
Рам я изгледа раздразнено.
— Госпожа Краули заслужава истината.
— Истината е, че останахте, защото имах нужда от защита. Беше извънредно любезно от ваша страна и ви благодаря.
— Не се тревожете, скъпи — изрече госпожа Краули. — Няма да кажа и думичка.
— Госпожо Краули, бихте ли се качили горе да опаковате нещата на Фийби?
— Къде ще ходя? — запита Фийби, когато икономката изчезна.
— Идвате у дома. Не си в безопасност тук.
— Какво? И дума да не става!
— Нямаш избор в това отношение, Фийби.
— Ами колекцията? Татко е събирал тези предмети години наред, трябваше му много време, за да получи разрешение да ги докара в Англия. Не мога да избягам и да ги оставя незащитени.
— Не казваше ли, че трябва да отидат в Египтологическия музей?
— Разбира се, но…
— Значи там ще отидат. Ще доведа няколко души, а ти можеш да наглеждаш опаковането. Щом предметите отидат, където трябва, идваш с мене.
Гърбът на Фийби се изправи.
— Никъде няма да ходя. Дейвид ще бъде скандализиран, ако се преместя в дома ти.
— Не виждам Филипс да прави каквото и да било, за да те защити — възрази Рам. — Говоря сериозно, Фийби. Идваш с мене, независимо дали ти харесва или не. Ще назнача госпожа Краули на заплата при мене, ако реши да дойде. Ако не, ще получи щедро възнаграждение и препоръки.
— Не можеш да ми казваш какво да правя.
— Мога и много добре го знаеш. Уилсън вече трябва да е дошъл с каретата ми, така че ще тръгвам.
Фийби изглеждаше толкова изнервена, че Рам трябваше да действа твърдо. Привличането, което ги беше събрало, и огънят, който тя беше запалила у него, щяха да пламнат отново, ако не внимаваше.
Кипяща от гняв, Фийби нахлу в стаята си, след като Рам излезе. Не можеше да й казва какво да прави, нали? Какво ще каже на хората, когато научат, че я е настанил в дома си? Разбира се, нямаше да им каже истината. Щяха да мислят, че му е любовница, но любовниците се настаняваха в отделна къща, купена от любовника им. Какво щеше да каже на Дейвид?
Проклет да е Бракстън, че се меси в живота ми.
Госпожа Краули вдигна поглед от работата си, когато Фийби влезе в стаята.
— Всичко ли да опаковам, скъпа?
— Това е нелепо, госпожо Краули. Лорд Бракстън няма право да ми казва какво да правя.
— Мисля, че намеренията му са добри — каза икономката. — Това, което става в тази къща, е плашещо. Трябва да повикате баща си да се върне веднага. Сигурна съм, че не би искал да стоите сама.
— Татко е… болен — импровизира Фийби — и се възстановява в провинцията. Не искам да го безпокоя.
— Трябва да ви придружа до дома на лорд Бракстън. Това ли е и вашето желание?
— Ако наистина отида, а не съм казала, че отивам, ще бъда много доволна, ако дойдете с мене. Сигурна съм, че лорд Бракстън ще ви намери място в домакинството си.
— Не бих си и помислила да ви оставя да отидете там самичка, скъпа. Някой трябва да се грижи за вас. Освен това, не е лесно човек на моята възраст да си намери нова работа. Докато имам работа, няма да бъда в тежест на дъщеря си и съпруга й.
Рам се върна след два часа, съпроводен от трима мъже с кола, които помогнаха на Фийби да опакова предметите в сандъците, които беше струпала в навеса зад къщата. След като всичко беше опаковано, мъжете натовариха сандъците в колата и ги откараха в Египтологическия музей, за да бъдат изложени.
Фийби наблюдаваше заминаването на колата със смесени чувства, но знаеше, че това е най-практичното решение за проблема й. Няколко скъпоценни предмета бяха повредени по време на нахлуванията и тя се страхуваше, че и други може да бъдат унищожени, ако останат в къщата.
— Наех хора да наглеждат къщата — каза Рам. — Два пъти влизаха тук с взлом, не вярвам да е останало нещо, което да си струва да се открадне, но знам, че ще се чувстваш по-добре, ако някой наблюдава това място. Готова ли си да тръгваме?
Брадичката на Фийби се вирна.
— Няма да тръгна с тебе, Рам. Не можем да се върнем в миналото, а не виждам и бъдеще за нас. Ти живееш живота, който винаги си искал, а аз приех, че е съдено да си остана сама.