— Госпожице Томпсън, колко се радвам да ви видя отново. Сигурни ли сте, че не прекъсвам нещо?
— Ни най-малко — увери го Рам. — Всъщност, идваш извънредно навреме. Като мой най-добър приятел трябва пръв да се запознаеш както се полага с Фийби.
— Рам, не го прави — замоли се тя.
— Къде ти е умът, Бракстън? Вече се запознахме с госпожица Томпсън.
— Запозна се с госпожица Томпсън — каза Рам. — Сега бих искал да ти представя моята съпруга лейди Бракстън.
Люк зяпна.
— Твоята… съпруга? — Той се разкикоти високо. — Правиш си шеги с мене. За малко да ти повярвам. Никой по-добре от мене не знае колко усърдно избягваш попския капан.
— Самата истина е, Уестмор.
Сякаш краката отказаха да го задържат и Люк се отпусна на един стол.
— Кога се ожени? Никога не си ми го споменавал. — Взря се във Фийби, после насочи осъдителен поглед към Рам. — Господи! Предполагам, че госпожица Томпсън… мм… лейди Бракстън е бременна. Колко нетипично за тебе да погубиш една невинна девица.
Хващайки ръчките на креслото, Фийби стрелна убийствен поглед към Рам.
— Не мога да понеса това. Моля да ме извините. — Намятайки достойнството си като мантия, тя стана и излезе с бързи стъпки.
— Портър ще те заведе в стаята ти — викна Рам след нея. Кратко кимване беше единствения знак, че го е чула.
— Какво, по дяволите, става тук? — запита Люк. — Не мога да повярвам, че си се оженил за жена, която едва познаваш. Освен това, не е благородничка.
— Познавам Фийби доста отдавна… всъщност, от няколко години.
— Защо не си говорил за нея досега? Защо… защо не съм ви виждал заедно?
— Както вече ти обясних, Фийби и баща й не бяха в страната. Върнаха се неотдавна.
— Да вярвам ли, че си отчаяно влюбен, че си я грабнал и си се оженил за нея само за няколко седмици? Защо просто не я взе за любовница? Не мога да повярвам, че вървиш по стъпките на Батхърст. Нищо ли не научи от пропадането му?
— Ще ти кажа истината — въздъхна Рам. — С Фийби се оженихме преди четири години, много преди да се запозная с тебе.
— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувал — отвърна Люк. — Нека да си го изясня. Оженил си се за Фийби преди четири години и доскоро тя е била извън страната. Какъв е този брак, защо тази потайност? — Очите му се присвиха. — Не изглеждате и не се държите като влюбена двойка. Нещо странно става тук.
— По-странно, отколкото си го мислиш — призна Рам. — Ние с Фийби наистина сме женени. Колкото и унизително да изглежда, но трябва да призная, че тя ме напусна сутринта след брачната ни нощ.
— И ти остана женен за нея? Напускането е основание за анулиране.
Рам вдигна рамене.
— Не виждах никаква нужда, защото не смятах да се женя повторно.
— Ами ако тя беше поискала да се омъжи повторно?
— Това наистина не ме интересуваше. Тя щеше да наруши закона, не аз. Не изпитвах нищо към нея само огорчение, от този ден, когато ме остави, за да замине при баща си в Египет.
— Това е странно — повтори Люк. — Изненадан съм, че се връщаш при нея след подобна горчива раздяла. Трябваше да откажеш да приемеш мисията на външното министерство.
— Помислих да го направя, но имах собствени планове.
— Само не ми казвай, че личната ти цел е била отмъщение. Не е в твой стил, старче.
— Точно това възнамерявах, но нещата взеха неочакван обрат, Филдинг подозира, че Фийби и баща й са откраднали ценен амулет, който египетското правителство иска да бъде върнат. Разпитът на Фийби не ги е довел доникъде, а баща й мистериозно изчезна. Аз трябваше да съблазня Фийби, за да получа информацията, която Филдинг иска. Не можеш да си представиш колко шокиран бях, когато ме помолиха да съблазня собствената си съпруга.
— Отчуждена съпруга — напомни Люк. — Сигурно и тя е била не по-малко шокирана от тебе, особено щом сте се разделили не толкова дружелюбно.
— Точно така. Но играта се промени, когато някой извърши покушение срещу живота й и къщата й беше претършувана. Колкото и да я ненавиждах заради това, което ми беше причинила, тя си остава моя съпруга и има нужда от закрилата ми.
Люк се ухили.
— Ама и ти си се забъркал здравата. Нямам търпение да видя как ще се развият нещата. Намери ли баща й?
— Още го няма. Похитителите му заплашват да го убият, ако Фийби не им даде амулета.
— А той у нея ли е?
— Убеден съм, че не е. Няма го, изчезнал е точно като баща й.
— Каква бъркотия. Мога ли да помогна?
— Не сега. Ще ти кажа кога. Сега най-важното за мене е да държа Фийби в безопасност и да открия сър Андрю, ако е още жив.