Люк го изгледа внимателно.
— Доколко си обвързан с нея? Какво ще стане, когато всичко свърши?
— Всеки ще тръгне по собствения си път — каза Рам без никакво колебание. — Това искаме и двамата. Но ако я представя пред обществото като моя съпруга, това е единственият начин да защитя репутацията й и безопасността й. Може да не се харесваме, но като я довеждам в дома си, осигурявам безопасността й.
— Щом казваш — изрече Люк не особено уверено. Изправи се. — Ще си тръгвам. Дръж ме в течение. — Спря на вратата.
— Впрочем, ти съблазни ли я вече?
Рам му изпрати загадъчна усмивка.
— Това, приятелю, не е твоя работа.
7
Сърдити стъпки водеха Фийби от единия край на просторната стая до другия. Рам правеше живота й още по-труден, отколкото вече беше. Крайното оскърбление беше дошло, когато я беше представил като своя съпруга. Ако беше искала да бъде негова съпруга, щеше да остане с него преди четири години. Какво мислеше той? Какво чувстваше? Държеше чувствата си твърде скрити, за да може тя да ги отгатне.
Фийби осъзна твърде късно, че не трябваше да му позволява да се люби с нея. Беше объркала всичко, както обикновено. И още по-зле, беше искала Рам да се люби с нея. Защо? За да докаже, че той няма власт над емоциите й? Ако беше така, експериментът се беше провалил позорно.
Тя усети присъствието му още преди да го види. Той се прокашля и тя се обърна към звука. Рам беше застанал на вратата между стаите им, облегнат на рамката, кръстосал ръце и крака, жива картина на мъжката арогантност, която накара зъбите й да изскриптят.
— Не те чух да чукаш — изрече тя хладно.
— Защо да чукам? Аз съм ти съпруг; не е необичайно съпругът да влиза в стаята на съпругата си без предизвестие.
Гласът му беше нисък, дрезгав, интимен, сякаш току-що беше прошепнал нещо разтърсващо чувствено. Говореше за потънали в пот тела целувки, ласки и аромат на секс.
Тя отпъди тези забранени видения от главата си и се помъчи да мисли разумно.
— Желанието ти да ме защитаваш причини смут в живота и на двама ни. Какво става сега, Рам? Ще представиш ли простосмъртната си съпруга пред обществото? Или ще продължиш порочния си живот и ще се правиш, че не съществувам?
— Ако бях искал да не съществуваш, нямаше да предявя публично претенции към тебе. Може да възникне малък скандал във връзка с „внезапния“ ни брак, но клюката ще отшуми, както всичко останало. Надявам се, че онзи, който те заплашва, ще престане, щом се разбере, че аз съм твой съпруг и закрилник. Изпратих съобщения за брака ни в „Таймс“. Утре сутрин цял Лондон ще разбере, че граф Бракстън си е взел съпруга. — Думите на Рам накараха Фийби да се облее във вълни на истински шок.
— Как това ще помогне на баща ми? Може да си му подписал смъртната присъда.
— Обещах да върна баща ти жив и здрав и ще го направя.
— Как? Лесно е да се говори — изсмя се тя. — Дейвид търси татко без никакъв успех още откакто изчезна. Как очакваш да успееш, когато той не можа?
— Не ми ли вярваш?
— Абсолютно никак — заяви тя. — Не може да ти се вярва лорд Бракстън.
Напускайки позицията си до вратата, Рам влезе в стаята; напомни й на вълк, преследващ заек. Тя не помръдна, отказвайки да бъде сплашена, ако това беше намерението му.
— Нямаш избор, Фийби. Аз съм единствената ти надежда да откриеш баща си. Недоверието ти към мене не е оправдано.
— Да кажем, че успееш. После какво? Ще се върнеш ли към предишния си живот и ще ме оставиш ли да продължа своя?
Рам набръчка чело.
— Разбира се… ти това искаш, нали? Трябва да съм си загубил ума от страст преди толкова тези години, когато се съгласих с настояването ти да се оженим, преди да консумираме връзката си Краткият ни брак ме настрои завинаги против съпружеството. Сега съм по-възрастен и по-мъдър, и не по-голям привърженик на брака, отколкото преди да се оженим. Никога не ми е било проблем да намеря благосклонни жени.
Той осъзнаваше, че му е по-лесно да изрича полуистини, отколкото да признае колко го беше наранило бягството на Фийби. Беше така влюбен в нея, че се беше оженил с намерението да й бъде верен. Още нямаше представа какво я беше накарало да избяга, но би се обзаложил, че Дейвид Филипс стои зад това. След като Фийби го беше изоставила, той беше затънал в плътски наслади сред висшето общество, радвайки се на сексуалното благоразположение на жени, които бяха абсолютната противоположност на девствената му съпруга. Беше разбивал сърца, беше съсипвал бракове, беше покварил безброй жени, без да го е грижа за чувствата им, и щеше да продължи да го прави и след предстоящата раздяла с Фийби.
Годините бяха засилили горчивината и разочарованието у него, докато не беше започнал да гледа на жените като на топли тела, които даваха наслада и почти нищо друго. Беше мъж с огромен опит, притежаваше силен сексуален нагон и никога не отказваше това, което му предлагаха. Но щом се увлечеше по някоя жена, му стигаше само да си припомни Фийби, за да си възвърне здравия разум.