— По дяволите, стой мирно — изръмжа той в ухото й. — Ще застрелям всекиго, който се намеси.
Двама мъже спряха пред мъждивата светлина на газовия фенер, Фийби видя ясно лицата им и изскимтя.
— Забравих да ти кажа, че Бракстън дебне наоколо — изсъска Филипс в ухото й. — Ако негодникът беше сам, щях да го застрелям.
Фийби успя да отмахне ръката му от устата си и издаде пронизителен вик. Остър, режещ удар в главата го пресече и тя се свлече надолу… надолу… надолу в черна празнота.
— Чу ли нещо? — запита Рам, дръпвайки Люк, за да го спре. — Това писък ли беше?
— Прозвуча ми като котка.
— Може би — каза неуверено Рам. — Идваше някъде зад нас. Ще се върна да погледна.
— Чакай ме.
В мъгливата тъмнина те не забелязаха двете фигури, свити в тясната пресечка, и ги отминаха с бърза крачка.
— Нищо не виждам — каза Люк. — Може да е идвало от някоя от тези сгради.
Рам искрено се надяваше да не е така. Щяха да му трябват часове, за да претърси всички сгради наоколо. Един мускул се стегна в челюстта му. Ако Филипс е наранил Фийби, негодникът ще съжалява горчиво.
— Видя ли? — извика Люк, сочейки към една близка сграда. — Някой току-що изтича оттам, като че ли дяволът е по петите му. Питам се какво ли е намислил. Да надникнем ли?
Стигнаха до въпросната сграда и спряха пред най-долното стъпало.
— Изглежда изоставена — каза Люк.
— Точно място, каквото Филипс би могъл да избере, за да скрие заложници. Влизам.
Рам изтича нагоре по стълбите и посегна към най-близкото резе, но вратата се отвори, преди да беше докоснал. Един мъж излезе, залитайки, и едва не падна в ръцете му.
— Помогнете, господине — изпъшка той. — Дъщеря ми…
— Сър Андрю? Вие ли сте?
Сър Андрю вдигна глава, позна Рам и падна върху него. Рам го настани на стъпалата и коленичи до него.
— Къде е Фийби?
— Остави човека да си поеме дъх — каза Люк. — Още малко и ще припадне.
— Оставете ме да говоря — изпъшка сър Андрю. — Трябва да ви кажа…
— Какво да ми кажете? — запита нетърпеливо Рам.
— Той отведе Фийби.
— Филипс ли?
Сър Андрю кимна.
— Знае, че го гоните. Един от неговите наемници му каза, че сте разпитвали в „Копито и рог“ и че сте дали амулета на Филдинг. Дейвид се вбеси и се закле, че ще си платите. Уотс трябваше да ме държи затворен тук до утре сутринта, но страхливецът избяга скоро, след като Дейвид излезе.
— Сейди — изсъска Люк. — Предполагам, че сме говорили твърде свободно. Тя трябва да е отишла направо при Бени с информацията.
— Сър Андрю, знаете ли къде Филипс е отвел Фийби? — запита Рам.
Старецът сграбчи реверите му с треперещи ръце.
— Не знам. Каза, че ще я отведе далече. Намерете я, Бракстън.
Изви очи нагоре и изпадна в несвяст.
— Силите му се изчерпаха — отбеляза Люк. — Горкият човек е преживял ужасно тежко изпитание. Виждал се, че е бил болен, съвсем ясно си личи.
— Закарай го в „Копито и рог“ — каза Рам. — Щом се свести, го откарай в дома ми и кажи на Портър да повика лекаря ми. Можеш ли да се справиш сам?
— Всичко ще бъде наред — увери го Люк. — Той вече се свестява. Ти какво ще правиш?
Решимост вкорави чертите на Рам и вкамени гласа му.
— Ще намеря съпругата си.
16
— Събуди се, проклета да си, събуди се!
Главата на Фийби се люшкаше от една на друга страна, докато тя се опитваше да се избави от съскащия звук в ухото си. Слепоочията й туптяха, чувстваше, че черепът й всеки Момент ще експлодира. Усети, че някой я изправя на крака, и полека отвори очи.
— Събуди се, Фийби.
Дейвид Филипс се извисяваше над нея, лицето му едва се виждаше в обгръщащата ги мрачина. Това, което видя Фийби, съвсем не беше успокояващо. Изражението му беше свирепо; бледите му очи искряха с отблясъци на лудост.
— Ти ме удари — нападна го Фийби. — Как можа? Мислех, че не съм ти безразлична.
— Собствените ми нужди са на първо място. Можеш ли да се изправиш?
— Защо ме удари?
— Страхувах се, че ще привлечеш вниманието на Бракстън. Ударих те, за да не вдигаш шум. — Той надникна зад ъгъла на сградата. — Брегът е чист, можем да продължим.
— Къде?
— Уредих един кораб да ни превози да Франция. Стои на котва в реката.
— Никъде няма да ходя с тебе.
— Мисля, че това ще промени намеренията ти — каза Филипс, опирайки дулото на пистолета в гърба й.
— Няма да ме застреляш, Дейвид — каза Фийби. — Отдавна сме приятели.
— Може би, може би не, но ще убия Бракстън, ако ни намери, преди да сме се качили на този кораб, затова те съветвам да следваш инструкциите ми. — Побутна я с пистолета. — Да тръгваме.