— Как е сър Андрю тази сутрин? Тръгнах си скоро след като лекарят пристигна.
— Според доктор Белоус сър Андрю ще се възстанови. Благодаря ти за това, което направи за него. И задето прати каретата.
— Ти щеше да направиш същото за мене. Какви са плановете ти?
— Смятам да се отбия при лорд Филдинг тази сутрин. Надявам се, че ще ми каже, че Филипс или е арестуван, или мъртъв. Не ми се иска да мисля, че негодникът се е измъкнал.
— Филдинг като че ли смята, че се е удавил, но не останах достатъчно дълго, за да разбера.
Рам хвърли салфетката си на масата.
— Сега е най-подходящият момент да научим каква е съдбата на това копеле.
— Ще те настигна по-късно — каза Люк. — Отивам в „Татърсол“ да погледна един нов кон.
Двамата се разделиха на предните стъпала.
Фийби се прозя, протегна се и позвъни за Аби, чувствайки се удивително добре въпреки изтощителното изпитание от предния ден.
— Как се чувствате, милейди? — запита загрижено Аби.
— Добре, благодаря. Знаеш ли в коя стая е настанен баща ми?
— На другия край на коридора, милейди, на отсрещната страна. Чух Портър да казва, че е станал и закусва в сутрешната трапезария.
— Станал е? — запита изненадано Фийби. — Сигурно се чувства добре, щом е на крак. Лорд Бракстън закуси ли вече?
— Нахрани се и излезе — каза Аби. — Тъкмо излизаше заедно с лорд Уестмор, когато ги видях в преддверието преди малко.
Фийби се намръщи. Къде ли се е запътил Рам толкова рано сутринта? Бързането му беше ли свързано с Дейвид? Все още със смръщено чело, тя бързо се облече и слезе долу, за да се присъедини към баща си. Очите на Андрю светнаха, когато я видя, и отвори ръце, за да я прегърне.
— Портър ме увери, че лорд Бракстън те е довел у дома снощи и че си изглеждала добре, но все още се тревожех.
— Аз се тревожех за тебе, татко. Изглеждаш много по-добре днес.
— Лекарството, което докторът ми даде, прави чудеса. Ако веднага бях взел хинин, нямаше да ми трябва толкова време, за да се възстановя. — Той направи пауза, после запита: — Какво стана с Дейвид?
— Не знам. Никога не сме познавали истинския Дейвид, татко. Вярвахме му, а той ни предаде.
— Как те намери Бракстън?
Фийби си сипа храна от бюфета, преди да отговори.
— Това е дълга история, татко.
По време на закуската му разказа перипетиите на спасението си.
— Наистина ли скочи в реката? — запита сър Андрю, когато тя му разказа за изпитанието си със скока във водата.
— Това беше единственият начин. Докато Дейвид ме държеше като заложничка, Рам и хората на лорд Филдинг не можеха да направят нищо, без да изложат на риск живота ми. Дейвид беше отчаян; заплаши да ме убие. Нямаше да се сетя да скоча в реката, ако Рам не беше ме запитал дали мога да плувам.
— Какво направи той, след като ти скочи?
— Последва ме във водата. Нямам представа какво е станало след това. Рам ме извлече на брега и ме докара у дома.
— Дейвид вече не е наша грижа — каза сър Андрю. — Амулетът е върнат на египтяните и ние вече не сме от полза за Дейвид. Сега имаш само да се надяваш на щастие с Бракстън.
Фийби остави вилицата в празната чиния и я бутна настрана.
— Не съм сигурна, че бъдещето ми е с Рам, татко. Нараних го лошо, когато излязох от брака ни. Вместо да вярвам на него, аз повярвах на лъжите на Дейвид. Съмнявам се, че Рам някога ще ми прости за удара, който нанесох на гордостта му.
— Но… но… сега сте заедно. Това, което е станало преди години, е изтекла под моста вода.
— Рам настоя да се преместя в къщата му, за да може да ме защитава — обясни Фийби. — Отнесе се сериозно към задължението си спрямо мене. Тъй като вече нямам нужда от защита, той ще иска да се върне към предишния си живот — необременен от съпруга.
— Казал ли ти го е?
— Няма нужда да го казва. Ти не знаеш, понеже не си имал достъп до вестници, докато беше заложник, но клюкарските статии съобщаваха подробно за любовните подвизи на лорд Бракстън. Рам и лорд Уестмор, всеизвестни като „Лондонските женкари“.
— Мъжете могат да се променят, Фийби. Обичаш ли го?
Последва примирена тишина. Накрая Фийби изрече:
— От цялото си сърце. Но докато не го чуя да казва, че и той ме обича, не виждам надежда за нас.
— Това ме натъжава, дъще. Винаги съм се надявал, че ще намериш щастие с мъж, достоен за любовта ти. Твърде млада и привлекателна си, за да хабиш живота си, лазейки из гробници.
— Имаш нужда от асистент, на когото да можеш да се довериш, татко. Смяташ ли да се върнеш в Египет, щом здравето ти се възстанови?
— Не съм правил толкова далечни планове. Ако си спомняш, предложиха ми преподавателско място в университета, но отказах, за да се върна в Египет. Ако предложението още важи, би могло да бъде добър момент да приема. Но най-напред едно пребиваване в провинцията като че ли ще бъде точно това, което ми трябва след изтощителното изпитание.