Выбрать главу

Фийби плесна с ръце.

— Каква чудесна идея. Ще тръгнем веднага. Можем да останем известно време в някой хан, докато търсим къща под наем.

— Нямах предвид тебе, Фийби. Мястото ти е тук, при съпруга ти.

— Не бих си и помислила да те пусна да заминеш сам. Освен това — каза тя, избягвайки погледа му, — смятах да се върнем в къщата на Маунт Стрийт веднага щом се закрепиш, но твоята идея е много по-добра.

— Сигурна ли си, дъще? На Бракстън това няма да му хареса.

— Не съм мислила за нищо друго още откакто се събудих тази сутрин. Докато Рам не докаже, че има нужда от съпруга, ще съм по-добре без него.

— Не мислиш ли, че си малко строга към него?

— Строга съм към себе си; сигурна съм в любовта си към него. Той се опита да скрие презрението си в деня, когато ме посети след четиригодишната ни раздяла, но не се хванах на преструвката. Погледът в очите му ми каза колко ниско ме оценява. Искаше отмъщение още от самото начало, заради това, което му бях сторила след прибързания ни брак. Всъщност вярваше, че ние с тебе сме заговорничили, за да откраднем амулета.

— Но сега не мисли така.

— Може би, но още не ми се доверява.

— Не прави нищо прибързано, Фийби. Говори най-напред с Бракстън.

— Това смятам да направя, татко, но няма да се моля за любовта му. Ако той не ми каже, че ме обича и иска съпруга, готова съм да се махна от живота му.

17

— Какво искаш да кажеш с това, че не знаеш какво се е случило с него? — извика Рам, когато лорд Филдинг му каза, че Филипс не е бил намерен.

— Успокой се, Бракстън. Моите хора още го търсят, но смятат, че се е удавил. Никой не го е видял да изплува, след като се хвърли в реката, наблюдават го десетина чифта очи.

— Ако тялото му не се намери, няма как да си сигурен.

— Ако течението го е отнесло към морето, никога няма да го намерим.

— Можем само да се надяваме — измърмори Рам, необезпокоен от тази вест.

— Кралят ме помоли да ти изкажа благодарността му. Без твоята помощ можеше да не разрешим случая. Египетското правителство получи удовлетворение и всичко е наред.

Думите на Филдинг обаче не удовлетворяваха Рам. Той искаше да чуе, че Филипс е арестуван или че е мъртъв, следователно не представлява заплаха за никого.

— Ако се тревожиш, че Филипс ще изплува и ще направи нещо на тебе или съпругата ти, искрено се съмнявам, че имаш причина за безпокойство. Дори да е жив, няма причина да остава в Англия. Моите агенти го разследват още откакто ти за пръв път изказа съмнения относно него. Събрал е цяло състояние от продажба на откраднати старинни предмети, което го чака във Франция. Ако е жив, вероятно сега пресича Ламанша.

На Рам му беше необходимо нещо повече от предположение, че Филипс се е запътил към Франция, но по-нататъшните разисквания с Филдинг по този въпрос нямаше да му послужат за нищо. Той смяташе да бъде нащрек, докато не се увери, че Филипс вече не е заплаха за Фийби. Отмъщението беше силен мотив. То можеше да запълни душата с мрак и да промени живота на човека… както и беше станало с неговия.

Докато се връщаше към дома си, той мислеше за Фийби и нерешените проблеми помежду им. Бракът им беше изложен на сериозен риск, това поне му беше известно. Нямаше представа какви са желанията на Фийби, свързани с тяхното бъдеще.

Собствените му чувства бяха толкова объркани, колкото и нейните, както му се струваше. Събирането им му беше напомнило защо се беше оженил навремето за нея. Качествата, които беше сметнал за привлекателни, не се бяха променили.

Желаеше я и искаше да се люби с нея, но животът, който беше живял през изминалите четири години, не беше благоприятен за брак. Признаваше си, че е женкар, чиито подвизи бяха станали легендарни.

Беше ли готов да се установи и да бъде съпруг?

Мислеше, че е така.

Обичаше ли Фийби достатъчно, за да бъде такъв съпруг, какъвто тя искаше? Отговорът на този въпрос беше по-труден и по-сложен.

Какво, в крайна сметка, представляваше любовта?

Можеше ли да погледне Фийби в очите, да й каже — напълно сериозно, — че й прощава заради болезнения начин, по който го беше напуснала?

Надяваше се да може.

Готов ли беше да забрави миналото, да се откаже от разпуснатия си живот и да кове бъдещето си заедно с Фийби?

Можеше ли да рискува да й каже какво лежи на сърцето му, ако чувствата му останат без отговор? Беше я накарал да се премести в дома му, беше я съблазнил, за да споделя леглото му, не й беше повярвал, беше я обвинил в кражба и беше използвал върху нея изпитаните си методи на съблазняване.