— Рам, престани. Не мога да мисля, когато ме целуваш.
— Не мисли. Само усещай. Отричай колкото си искаш, но страстта, която споделяме, е прекалено силна, за да бъде пренебрегната.
Устните му се върнаха към нейните, докато ръцете му обхващаха гърдите й, масажирайки и галейки, докато те не набъбнаха болезнено. Но тя искаше нещо повече от страст. Тя искаше уверение, значими думи, които да успокоят неувереното й сърце.
Знаеше, че трябва да го спре, но последва сърцето, а не ума си, докато той събличаше роклята й, освобождавайки първо едното рамо, после другото и шепнейки неща, на които тя отчаяно искаше да повярва. Колко жени бяха чули такива думи от него? Умът й беше толкова объркан, че тя почти не осъзнаваше как той вдига ризата й и я измъква над главата й.
Раздвижи се неспокойно срещу него, усещайки ерекцията му да се притиска към корема й. Опита се да се дръпне, но той хвана ханша й и я задържа с разтворените си крака.
— Току-що ти казах, че те напускам, Рам. Защо правиш това?
Суровите черти на лицето му сякаш бяха изсечени от гранит, стоманена нотка се таеше в гласа му.
— Когато се любиш с друг мъж, искам да помниш мене… да помниш това.
Сякаш мога да забравя, помисли тя. Освен това, се съмняваше, че ще има друг мъж. Рам вече притежаваше сърцето й.
Погледна лицето му и видя нещо първично зад твърдата маска на сдържаността му. Не разчиташе нищо друго в изражението му, само желание. Ако имаше любов, значи той я пазеше някъде дълбоко.
Страстта му обаче беше крещящо очевидна. Топлината на тялото му я обгаряше в неспиращ прилив. И тогава неговата страст експлодира. Нежността отстъпи, изражението му стана жестоко, почти свирепо. В очите му блесна хищно пламъче, почти шокиращо с интензивността си.
Това беше една страна на Рам, която не беше виждала досега. Ето това беше легендарният женкар, съблазнител и неразкаян фустогонец, чиито подвизи бяха солидно документирани в клюкарските колонки.
Господи, тя го желаеше.
Докато още прехвърляше мислено всички причини, поради които не биваше да прави това, Рам я положи на дебелия килим пред камината и се отпусна до нея. За миг тя престана да усеща тежината му, после той се върна — гол като нея.
— Никой мъж никога няма да те задоволи така, както аз — прошепна той, разтваряйки краката й с колене, и пъхна ръка между тях, за да провери готовността й.
Пръстите му излязоха влажни.
Фийби се изчерви; ароматът на възбудата й беше крещящо доказателство за властта, която Рам упражняваше над нея. Тя се опита да избегне устата му, но той стисна брадичката й с твърдите си пръсти и я задържа на място, целувайки я с груба властност, която й отнемаше дъха.
Ръцете и устата му бяха навсякъде; никоя част от тялото й не остана недокосната, докато той целуваше, галеше и засмукваше ненаситно. Тогава влезе в нея с мощен тласък и тя подлудя от замайващата наслада. Яростната му страст се стовари върху нея като свирепа лятна буря — дива, интензивна, пленяваща. Тя беше хваната в капана на страстта му, засмукана от дивия водовъртеж, който я мяташе на всички страни и я изхвърли право в окото на бурята.
Чу се да вика, усети палещата топлина на кулминацията, а после се гмурна, разпаднала се на горящи отломъци, в несъвършения свят, където Рам я очакваше. Дишането му беше накъсано, кожата му блестеше от пот. Тя се отпусна тихо в ръцете му, страхувайки се да проговори, за да не прекъсне крехката нишка, която ги свързваше.
— Още ли искаш да си отидеш? — запита той, търкулвайки се настрани.
— Можеш ли да ми обещаеш вечността?
— Мога да ти обещая страст. Мога да обещая, че никога нищо няма да ти липсва.
— Можеш ли да ми обещаеш любов?
— Толкова, колкото я има у мене.
Тя се вгледа в лицето му, опитвайки се да прочете мислите му. Това, което видя, я накара да посърне.
— Ти не ми вярваш. Страхуваш се, че пак ще те изоставя.
Рам се дръпна.
— По дяволите, Фийби, защо да ти вярвам? Ако ти ми вярваше, нямаше да ми задаваш такива въпроси.
Тя се надигна и посегна за дрехите си.
— Ще ми трябват няколко дни да се подготвя за пътуването, но двамата с татко ще заминем до края на седмицата.
Той стана, грабна дрехите й и й ги хвърли. Изражението му беше като изсечено от камък, устата му — мрачна черта, прорязваща лицето. Знаеше, че ако проговори, ще изгуби контрол над темперамента си. Искаше да крещи, да изрича нараняващи думи, но знаеше, че по-късно ще съжалява.
Облече се бързо, внимавайки да не гледа към Фийби, докато тя също се обличаше. Не проговори, докато не възстанови самообладанието си. Раздялата беше нейно решение, не негово; той беше направил всичко, което можа, за да я предотврати.