— Моля — обърна се към всички, — дайте ми възможност да ви служа с малкото, което мога.
Церсей препрочете писмото.
— Колко мъже си довел?
— Неколкостотин. Главно мои хора. Татко не пожела да се лиши от нито един от своите. Нали той води война в края на краищата.
— Каква полза от неколкостотин души, ако Ренли тръгне към града? Аз моля за армия, а баща ми ми изпраща джудже. Кралят назначава Ръката със съгласието на съвета. Джофри назначи лорд баща ни.
— А лорд баща ни назнача мен.
— Той няма това право. Не и без съгласието на Джофри.
— Лорд Тивин е в Харънхъл с войската си, ако благоволите да забележите, милейди — отвърна много учтиво Тирион. — Господа, може би ще ми позволите да поговоря насаме със сестра си?
Варис се изсули от креслото си, стана и се усмихна мазно.
— Сигурно сте закопнели безкрайно за гласа на милата си сестра. Господа, моля ви, нека да ги оставим малко насаме. Злочестините на тревожното ни кралство могат да почакат.
Джанос Слинт се надигна колебливо, а Великият майстер Пицел — много тромаво, но все пак станаха. Кутрето стана последен.
— Да наредя ли на стюарда да ви приготви покоите в Стегата на Мегор?
— Моите благодарности, лорд Петир, но ще заема бившите покои на лорд Старк в Кулата на Ръката.
Кутрето се засмя.
— По-храбър сте от мен, Ланистър. Би трябвало да знаете за съдбата на последните две Ръце?
— Последните две? Ако сте решили да ме плашите, защо не кажете „последните четири“?
— Четири? — Кутрето повдигна вежда. — Да не би Ръцете преди лорд Арин да ги е споходила същата ужасна кончина в Кулата? Боя се, че съм твърде млад, за да го помня.
— Последната Ръка на Ерис Таргариен е бил убит при завземането на Кралски чертог, макар да се съмнявам, че му е оставало време да се заседи в Кулата. Бил е Ръка само за две денонощия. А този преди него е бил изгорен жив. А преди него има други двама, умрели без земя и пари, в изгнание, и са ги смятали за щастливци. Вярвам, че милорд баща ми е последната Ръка, напуснал Кралски чертог с непокътнати титли, имущество и всичко останало.
— Забележително — каза Кутрето. — И толкова по-логично на ваше място да пожелая да ми постелят в тъмницата.
„Може и да ти се сбъдне желанието“ — помисли Тирион, но каза:
— Храбростта и глупостта са братовчеди, или поне така съм чувал. Каквото и проклятие да тегне над Кулата на Ръката, надявам се, че съм твърде дребен, за да ми обърне внимание.
Джанос Слинт се засмя, Кутрето се засмя и Великият майстер Пицел също поде смеха им и закима.
— А аз се надявам, че татко не те е изпратил, за да ни досаждаш с уроци по история — каза сестра му, след като те излязоха.
— Колко съм закопнял наистина за гласа на милата си сестра — въздъхна Тирион.
— А аз колко съм закопняла да изтръгна езика на евнуха с горещ ръжен — отвърна Церсей. — Баща ми да не си е загубил ума? Или си подправил писмото? — Още веднъж го прочете с нарастващо възмущение. — Защо трябва да ми натрапва точно теб? Поисках от него да дойде лично! — Смачка писмото на лорд Тивин. — Аз съм регент на Джофри и му изпратих кралска заповед!
— А пък той те пренебрегна — изтъкна й Тирион. — Знаеш ли, той разполага с доста голяма армия. Може да си го позволи. При това далеч не е първият. Нали?
Церсей сви устни. Тирион видя как цветът нахлу в лицето й.
— Ако обявя, че това писмо е фалшификат, и им заповядам да те хвърлят в тъмница, това никой няма да го пренебрегне, обещавам ти.
Тирион усети, че вече стъпва по чуплив лед. Една грешна стъпка и можеше да потъне.
— Никой — съгласи се той кротко. — Най-малко баща ни. Но защо ще искаш да ме хвърляш в тъмница, скъпа ми сестричке, след като бих толкова път, за да ти помогна?
— Нямам нужда от твоята помощ. Заповядах да дойде баща ми.
— Да — каза той кротко. — Но всъщност искаш Джайм.
Сестра му си въобразяваше, че е много потайна, но беше отраснал с нея. Можеше да чете по лицето й като в някоя от любимите си книги и това, което прочете сега, беше гняв и страх, и отчаяние.
— Джайм…
— Джайм е не по-малко мой брат, отколкото твой — прекъсна я Тирион. — Дай ми подкрепата си и ти обещавам, че ще освободим Джайм и ще го върнем тук непокътнат.
— Как? — настоя Церсей. — Онова Старкче и майка му едва ли ще забравят, че обезглавихме лорд Едард.