— Вярно — съгласи се Тирион, — но ти все още държиш дъщерите му, нали? Видях по-голямото момиче отвън на двора с Джофри.
— Санса. Мислех, че и малката досадница е в ръцете ми, но не би. Изпратих сир Мерин Трант да я задържи, когато Робърт умря, но скапаният й учител по танци се намеси и момичето избяга. Най-вероятно е мъртва. Много хора умряха в онзи ден.
Тирион се беше надявал и за двете момичета на Старк, но предположи, че и едното ще свърши работа.
— Кажи ми за приятелите ни в съвета.
Сестра му погледна към вратата.
— Какво искаш да знаеш за тях?
— Баща ни, изглежда, не ги харесва. Когато го напуснах, се чудеше се как ще изглеждат главите им на стената до тази на лорд Старк. — Наведе се над масата. — Сигурна ли си във верността им? Можеш ли да разчиташ на тях?
— Не разчитам на никого — отряза Церсей. — Но ми трябват. Баща ни убеден ли е, че ни мамят?
— Подозира, по-скоро.
— Защо? Какво знае той?
Тирион сви рамене.
— Знае, че краткото царуване на сина ти е един безкраен парад от глупости и провали. Това предполага, че някой дава много лоши съвети на Джофри.
Церсей го изгледа изпитателно.
— На Джоф не са му липсвали добри съвети. Той винаги е имал силна воля. Сега, след като стана крал, вярва, че трябва да прави каквото на него му харесва, а не каквото му наредят.
— Короните вършат шантави неща с главите — съгласи се Тирион. — Тази история с Едард Старк… Работа на Джофри ли беше?
Кралицата отвърна с гримаса.
— Каза му се да оправдае Старк, да му позволи да облече черното. Щеше завинаги да се махне от пътя ни и щяхме да се помирим със сина му, но Джоф реши да предложи на тълпата по-смайваща гледка. Какво можех да направя? Поиска главата на лорд Едард пред половината град. А Джанос Слинт и сир Илин скочиха с най-голяма охота и му отсякоха главата, без една дума да мога да кажа! — Ръката й се сви в юмрук. — Върховният септон твърди, че съм осквернила септата на Белор с кръв, след като съм го излъгала за намерението ни.
— Май има основание — каза Тирион. — Значи този лорд Слинт, той е вътре, така ли? Кажи ми, по чие гениално хрумване му дарихте Харънхъл и го назначихте за член на съвета?
— Кутрето уреди нещата. Имахме нужда от златните плащове на Слинт. Едард Старк кроеше заговор с Ренли и беше писал на лорд Станис, предлагайки му трона. Можехме да изгубим всичко. Рискът беше голям. Ако Санса не беше дошла при мен да ми каже за плановете на баща си…
Тирион се изненада.
— Нима? Собствената му дъщеря? — Санса правеше впечатление на обичливо дете, мило и добре възпитано.
— Момичето се беше подмокрило от любов. Беше готова на всичко за Джофри, докато той не отсече главата на баща й и не нарече това „милост“. Това сложи край на обичта й.
— Негова милост има странен подход към сърцата на поданиците си — каза с крива усмивка Тирион. — Впрочем, изгонването на сир Баристан Селми от Кралската гвардия също ли беше хрумване на Джофри?
Церсей въздъхна.
— Джоф искаше да се намери виновник за смъртта на Робърт. Варис предложи сир Баристан. Защо не? Дадох на Джайм командването на Кралската гвардия и място в малкия съвет и позволих на Джоф да хвърли кокал на кучето си. Той много си обича Сандор Клегейн. Бяхме готови да предложим на Селми малко земя и укрепен дом, повече, отколкото заслужава този безполезен стар глупак.
— Чух, че безполезният стар глупак е съсякъл двама от златните плащове на Слинт, когато са се опитали да го задържат при Калната порта.
Сестра му го погледна сърдито.
— Джанос трябваше да прати повече хора. Не е толкова вещ в работата си, колкото може да се желае.
— Сир Баристан беше лорд-командирът на Кралската гвардия — изтъкна й Тирион. — Двамата с Джайм са единствените живи от седмината на Ерис Таргариен. Простолюдието говори за него по същия начин, както за Сервин от Огледален щит или за принц Емон, Рицаря на дракона. Сещаш ли се какво ще си помислят, когато видят Баристан Храбрия редом до Роб Старк или Станис Баратеон?
Церсей извърна очи.
— Това не го съобразих.
— А баща ни — да. Точно затова ме изпрати. Да сложа край на глупостите и да обуздая синчето ти.
— Джоф няма да е по-сговорчив с теб, отколкото с мен.
— Може и да е.
— И защо?
— Защото знае, че ти никога няма да го удариш.
Церсей присви очи.
— Ако си въобразяваш, че ще позволя да му посегнеш, значи си много зле.