Выбрать главу

Тирион въздъхна. Тя пак не схвана. Случваше й се често.

— С мен Джофри е толкова в безопасност, колкото и с теб — увери я той, — но докато хлапето се чувства застрашено, ще бъде по-склонно да слуша. — Хвана ръката й. — Все пак съм твой брат. Имаш нужда от мен, все едно дали можеш да го признаеш, или не. Синът ти има нужда от мен, ако изобщо се надява да си запази този скапан железен трон.

Сестра му изглеждаше стъписана от това, че изобщо си е позволил да я докосне.

— Винаги си бил лукав.

— Всеки си има похвати — ухили се той.

— Може пък да си струва да се опита… но не се заблуждавай, Тирион. Ако те приема, ще бъдеш Ръка на краля само по име, но всъщност — моята Ръка. Ще споделяш с мен всички свои планове и намерения, преди да действаш, и нищо няма да правиш без мое съгласие. Ясно ли е?

— О, да.

— Съгласен ли си?

— Разбира се — излъга той. — „Дотогава, докато се налага.“ — Е, след като целта ни е една, не би трябвало повече да имаме тайни помежду си. Казваш, че Джофри е заповядал да убият лорд Едард, Варис е изгонил сир Баристан, а Кутрето ни е поднесло в дар лорд Слинт. Кой уби Джон Арин?

Церсей рязко издърпа ръката си.

— Откъде да знам?

— Скърбящата му вдовица в Орлово гнездо, изглежда, смята, че съм аз. Чудно, откъде ли е стигнала до това заключение?

— Уверявам те, че не знам. Онзи глупак Едард Старк ме обвини в същото. Намекна, че лорд Арин е подозирал или… е, вярвал е…

— Че се чукаш с нашия скъп Джайм?

Тя го зашлеви.

— Да не мислиш, че съм сляп като татко? — Тирион потърка бузата си. — Кой с кого си ляга ми е все едно… макар че не изглежда много честно да си разтваряш краката за единия брат, но не и за другия.

Тя го зашлеви пак.

— Бъди добра, Церсей, само се пошегувах. Ако трябва да сме честни, бих предпочел някоя хубава курва. Така и не разбрах какво толкова намира Джайм в теб, освен собственото си отражение.

Тя го зашлеви трети път.

Двете му бузи пламнаха, но той се усмихна.

— Ако продължаваш така, мога да се ядосам.

Това задържа ръката й.

— Защо трябва да ме интересува това?

— Имам си някои нови приятели — сподели Тирион. — Никак няма да ти харесат. Защо уби Робърт?

— Той сам го направи. Ние само помогнахме. Когато Лансел видял, че Робърт тръгва да убива глигана, дал му силно вино. Любимото му горчиво червено, но подсилено, три пъти по-силно, отколкото беше свикнал. Големият вонящ глупак страшно го харесал. Могъл е по всяко време да спре да се налива, но не, пресушил единия мях и казал на Лансел да му донесе друг. Глиганът свършил останалото. Жалко, че те нямаше на пира, Тирион. Толкова вкусен глиган не бяхме опитвали. Сготвиха го с гъби и ябълки. Имаше вкус на триумф.

— Наистина, сестричке, родена си за вдовица. — Тирион предпочиташе Робърт Баратеон, колкото и да вилнееше в пиянствата си този глупак… без съмнение заради неприязънта на сестра си. — Е, ако си приключила с шамарите, време е да си ходя.

И непохватно се смъкна от стола.

Церсей се намръщи.

— Не съм ти разрешила да си тръгваш. Искам да знам как смяташ да освободиш Джайм.

— Ще ти кажа, когато сам го науча. Замислите са като плод, трябва им време да узреят. Точно сега смятам да се поразходя по улиците и да му взема мерките на този град. — Тирион отпусна ръка на главата на единия сфинкс до вратата. — Последна молба за довиждане. Много моля, погрижи се косъмче да не падне от главата на Санса Старк. Не бих искал да загубя и двете дъщери.

Извън залата на съвета Тирион кимна небрежно на сир Мандън и закрачи по дългия сводест коридор. Брон се лепна като сянка след него. От Тимет, син на Тимет, нямаше и помен.

— Къде е нашата Червена ръка? — попита Тирион.

— Изпита силен порив да огледа замъка. Такива като него не се свъртат да чакат дълго в коридори.

— Дано не убие някоя важна особа. — Хората от клановете, които Тирион беше взел със себе си от твърдините им по зъберите на Лунните планини, бяха верни по свой, свиреп начин, но също така бяха хора горди, както и свадливи, склонни да отвръщат на всяка обида, истинска или въображаема, със стомана. — Постарай се да го намериш. И междувременно се погрижи останалите да ги настанят и нахранят. Искам ги в бараките под Кулата на Ръката, но гледай стюардът да сложи Каменните врани до Лунните братя и му кажи да настани Горените отделно сами, в общо помещение.