Свиреха музиканти, жонгльори премятаха цветни топки във въздуха. Лунното момче обикаляше на кокили из залата и се заяждаше с всички с язвителните си шеги, а сир Донтос гонеше слугинчетата си, яхнал дървеното си конче. Гостите се смееха, но смехът им беше някак безрадостен, смях, който за миг можеше да се обърне в хлипове и ридания. „Телата им са тук, но мислите им са по градските стени, а сърцата им — също.“
След супата поднесоха салата от ябълки, ядки и стафиди. В друг момент блюдата щяха да са апетитни, но тази нощ храната сякаш беше подправена със страх. Санса не беше единствената в залата, изгубила всякакъв апетит. Лорд Джилс повече кашляше, отколкото ядеше, Лолис Стоукуорт седеше на стола си присвита и разтреперана, а младата невяста на един от рицарите на сир Лансел започна да плаче неудържимо. Кралицата заповяда на майстер Френкен да я заведат да си легне.
— Сълзи — заговори тя с яд на Санса, докато извеждаха разплаканата жена от залата. — Женското оръжие, така го наричаше майка ми. Мъжкото оръжие е мечът. И това ни казва всичко, нали така?
— Но мъжете трябва да са много храбри — отвърна Санса. — Да излязат навън срещу онези мечове и брадви, всеки се опитва да те убие…
— Джайм веднъж ми каза, че се чувства истински жив само в битка и в леглото. — Церсей вдигна чашата и отпи дълга глътка. Плодовата й салата остана непипната. — Предпочитам да изляза срещу мечовете, колкото и да са, вместо да седя безпомощна и да се преструвам, че се радвам на компанията на това ято подплашени кокошки.
— Вие лично ги поканихте тук, ваша милост.
— Какво да се прави. От една кралица се очакват определени неща. Ще се очакват и от теб, ако изобщо някой ден се омъжиш за Джофри. Затова се учи отсега. — Кралицата огледа мълчаливо съпругите, дъщерите и майките, запълнили пейките по масите. — Сами по себе си тези кокошки са нищо, но по една или друга причина важни са петлите им, а някои може да оцелеят след тази битка. Така че мой дълг е да дам закрилата си на жените им. Ако това нещастно джудже брат ми успее по някакъв начин да надделее, те ще се върнат при мъжете и бащите си и ще разправят колко смела съм била, как храбростта ми ги е вдъхновявала и е повдигала духа им, как нито за миг не съм се усъмнила в победата.
— А ако замъкът падне?
— Би ти харесало, нали? — Церсей не изчака възражението й. — Ако не ме предадат собствените ми стражи, сигурно ще мога да удържа тук известно време. След това мога да отида на стените и да предложа на лорд Станис да се предам лично. Това ще ни спести най-лошото. Но ако Стегата на Мегор падне преди да се е появил Станис, какво да ти кажа, скъпа… Повечето от гостенките ми ще ги поизнасилят, да речем. В такива моменти клането и насилията са неизбежни.
Санса я слушаше с ужас.
— Но това тук са жени, невъоръжени и от знатни родове.
— Родът им ги пази донякъде — съгласи се Церсей, — но не толкова, колкото си въобразяваш. Всяка от тях струва приличен откуп, но след безумието на боя войниците често като че ли жадуват повече за плът, отколкото за злато. Все пак един златен щит е по-добре от нищо. Виж, с жените по улиците няма да се държат толкова вежливо. Нито със слугините ни. Сладурчета като онази, новата слугиня на лейди Танда, ще ги позабавляват още някоя и друга нощ, но не си въобразявай, че старите, болните и грозните ще бъдат пощадени. Пиенето ще превърне и слепите перачки, и вонящите свинарки в не по-малко привлекателни от теб самата, миличка.
— От мен?!
— О, постарай се да не ми пискаш като мишле, Санса. Ти вече си жена, забрави ли? И годеница на първородния ми син. — Кралицата отпи от виното си. — Ако извън стените беше някой друг, сигурно щях да мога да го позалъжа. Но това е Станис Баратеон. По-лесно ще ми е да изкуся коня му. — Тя забеляза изражението на Санса и се засмя. — Нашата малка глупачка. Сълзите, миличка, не са единственото женско оръжие. Имаш си още едно между краката и няма да е зле скоро да се научиш да го използваш. Ще разбереш, че мъжете доста свободно си служат с мечовете. Размахват си ги наляво и надясно, и двата вида.
Двамата братя Черно котле отново влязоха в залата и спестиха на Санса необходимостта да отговаря. Сир Озмунд и братята му много скоро бяха станали фаворити в замъка: винаги бяха готови да се усмихнат и да се пошегуват, а с конярите и ловците се разбираха не по-зле, отколкото с рицарите и скуайърите. Според клюката най-добре се разбираха със слугинчетата. Наскоро сир Озмунд беше заел мястото на Сандор Клегейн до Джофри и Санса беше чула жените при кладенеца с коритата за пране да говорят, че бил силен като Хрътката, само че по-млад и по-бърз. Чудеше се, ако е така, защо нито веднъж не беше чувала за тези Черни котлета преди сир Озмунд да го назначат в Кралската гвардия.