Озни беше цял разцъфнал в усмивка, когато коленичи пред кралицата.
— Старите коруби гръмнаха, ваша милост, цялата черна вода е окъпана в адски огън. Горят поне сто кораба, ако не и повече.
— А синът ми?
— Той е при Калната порта с Ръката и Кралската гвардия, ваша милост. Преди малко говореше на стрелците по скелетата, учеше ги на някои тънкости с арбалета. Всички твърдят, че е наистина храбро момче.
— Вие гледайте да остане живо момче. — Церсей се обърна към брат му Осфрид, който беше по-висок, по-сериозен и с провиснали черни мустаци. — Да?
Осфрид беше надянал стоманен полушлем върху дългата си коса; изражението му беше мрачно.
— Ваша милост — тихо заговори той. — Момчетата хванаха двама коняри и три слугини да се опитват да избягат през задната порта с коне на краля.
— Първите предатели за тази нощ — каза кралицата. — Боя се, че няма да са последните. Сир Илин да се заеме с тях и да набият главите им на пики пред конюшните за назидание. — Когато двамата излязоха, тя се обърна към Санса. — Още един урок, който трябва да научиш, ако се надяваш да седиш до моя син. Ако си милостива в нощ като тази, предателствата ще почнат да никнат около теб като гъби след дъжд. Единственият начин да опазиш верността на хората си е да ги накараш да се страхуват от теб повече, отколкото от врага.
— Ще го запомня, ваша милост — отвърна Санса, въпреки че винаги досега беше слушала, че обичта е по-сигурен път към човешката вярност от страха. „Ако наистина стана кралица, ще ги накарам да ме обичат.“
След салатата поднесоха пирог с раци. След това — печено овнешко с праз лук и картофи — сервираха им го върху тънки питки вместо блюда. Лолис яде много бързо, прилоша й и повърна всичко по себе си и сестра си. Лорд Джилс кашля, пи, кашля, пи и се напи. Кралицата го изгледа отвратена как пльосна лице на масата.
— Боговете, изглежда, са полудели да хабят мъжество в същества като него. А аз също трябва да съм полудяла да настоявам да го освободят.
Осфрид Черно котле се върна, развял пурпурния си плащ.
— На площада се събират хора, ваша милост. Молят да получат убежище в замъка. Не са тълпа, а богати търговци и други заможни граждани.
— Заповядайте им да се приберат по домовете си — каза кралицата. — Ако откажат, накарайте стрелците ни да убият двама-трима. И портите да не се отварят по никакъв повод.
— Както заповядате. — Той се поклони и излезе.
Кралицата се намръщи.
— Да можех лично да им отсека главите! Като малка с Джайм толкова си приличахме, че дори родният ни баща не можеше да ни различи. Понякога на шега се преобличахме в дрехите на другия и изкарвахме по цял ден със сменени роли. Въпреки всичко когато дадоха на Джайм меч, за мен нямаше. „Аз какво получавам?“ — помня, че попитах. Бяхме толкова еднакви, че не разбирах защо се държат с нас различно. Джайм се учеше да се бие с меч, пика и боздуган, а мен ме учеха да се усмихвам, да пея и да забавлявам. Той беше наследникът на Скалата на Кастърли, докато мен щяха да ме продадат на някой непознат като кобила, да ме яха новият ми собственик когато му хрумне, да ме бие, когато си поиска, и да ме захвърля всеки път заради някоя по-млада кобила. За Джайм беше славата и властта, а за мен — раждането и ежемесечната кръв.
— Но вие бяхте кралицата на всичките Седем кралства — каза Санса.
— Стигне ли се до мечовете, една кралица в края на краищата е само жена.
Чашата на Церсей беше празна. Пажът пристъпи да я напълни, но тя я обърна върху масата и поклати глава.
— Стига. Не искам да ми се размътва главата.
Последното блюдо беше козе сирене, поднесено с печени ябълки. Миризмата на канела беше изпълнила залата, когато Озни Черно котле влезе и отново коленичи.
— Ваша милост — каза той. — Станис е прехвърлил хора на терена на турнирите, идват и още. Калната порта е под атака, донесли са овен и пред Кралската порта. Дяволчето излезе да ги отблъсне.