— Като го видят, ще напълнят гащите от страх — отвърна сухо кралицата. — Не е взел Джоф, надявам се.
— Не, ваша милост, кралят е с брат ми при Курвите, хвърля Рогати мъже в реката.
— Когато Калната порта е под атака? Що за дивотия! Кажи на сир Озмунд, че искам да го махнат веднага оттам, прекалено е опасно. Приберете го в замъка.
— Но Дяволчето каза, че…
— Важно е аз какво ви казвам. — Очите на Церсей се присвиха. — Вашият брат ще направи каквото ви казах, или ще заповядам следващия излаз да го поведе той, а вие — с него.
След като разчистиха храната, много от гостите помолиха за разрешение да отидат в септата. Церсей великодушно им позволи. Лейди Танда и дъщерите й бяха сред първите, които избягаха. За тези, които останаха, доведоха един певец и той засвири на арфа. Запя им за Джонквил и Флориан, за принц Емон, Рицаря на драконите и за любовта му към кралицата, жена на неговия брат, за десетте хиляди кораба на Нимерия. Песните бяха красиви, но ужасно тъжни. Няколко жени се разплакаха, а Санса усети, че и нейните очи се навлажниха.
— Много добре, скъпа. — Кралицата се наведе към нея. — Трябва да поупражниш тези сълзи. Ще ти потрябват пред крал Станис.
Санса се присви боязливо.
— Ваша милост?
— О, спести ми кухите вежливости, моля те. Нещата отвън, изглежда, са взели отчаяна насока, щом се е наложило да ги предвожда едно джудже, така че по-добре свали маската си. Всичко знам за малките ти предателства в гората на боговете.
— Гората на боговете? — „Не поглеждай към сир Донтос, недей, недей — каза си Санса. — Тя не знае, никой не знае, Донтос ми обеща, моят Флориан никога не ще ме предаде.“ — Не съм извършвала предателства. Навестявах гората на боговете само за да се моля.
— За Станис. Или за своя брат — все едно. Иначе защо ще търсиш боговете на баща си? Молиш се за нашето поражение. Как иначе ще го наречеш това, ако не предателство?
— Моля се за Джофри — настоя тя изплашена.
— Нима? Защото се държи с теб толкова мило ли? — Кралицата взе кана сладко вино с аромат на сливи от минаващото слугинче и наля на Санса. — Пий — заповяда й хладно тя. — Може би това ще ти влее кураж веднъж в живота си да понесеш истината.
Санса вдигна чашата до устните си и отпи. Виното беше гъсто и сладко, и много силно.
— Още — каза Церсей. — Изпий я до дъно, Санса. Твоята кралица ти заповядва.
Виното почти я задави. След няколко секунди главата й се замая.
— Още? — попита Церсей.
— Не. Моля ви.
Кралицата не остана доволна.
— Когато преди малко попита за сир Илин, аз те излъгах. Искаш ли да чуеш истината, Санса? Искаш ли да узнаеш защо всъщност той е тук?
Не смееше да отговори, но това нямаше значение. Кралицата вдигна ръка и махна, без да дочака отговор. Санса не бе забелязала, че сир Илин се е върнал в залата, но ето че той изведнъж се появи и закрачи през сенките зад подиума тихо като котка. Носеше Лед, изваден от ножницата. Санса си спомни, че баща й винаги почистваше острието му в гората на боговете, след като отнемеше нечия глава, но сир Илин не беше толкова придирчив — по стоманата имаше засъхнали кафяви петна кръв.
— Обясни на лейди Санса защо те държа при нас — каза Церсей.
Сир Илин отвори устата си и изхъхри задавено. Пъпчивото му лице остана безизразно.
— Казва, че е тук за нас — преведе кралицата. — Станис може да превземе града и да вземе трона, но аз няма да понеса той да ме съди. Няма да допусна да ни хване живи.
— Нас?
— Чу ме добре. Така че може би няма да е зле отново да се помолиш, Санса, и този път за друг изход. Старките няма да се зарадват от падането на дома Ланистър, гарантирам ти.
Тя се пресегна и погали косата на Санса, а пръстът й леко премина по шията й.
ТИРИОН
Тесният процеп на забралото пречеше на Тирион да види какво има пред него, но когато извърна глава, видя три галери, спрели на каменистия бряг до плаца за турнирите и четвърта, по-голяма от другите, която стоеше навътре във водата и хвърляше от катапулт бурета с горящ катран.
— Клин — заповяда Тирион, след като хората му се изсипаха през страничната порта. Те се построиха. Той беше най-отпред. Сир Мандън Муур застана от дясната му страна, пламъците трепкаха по белия емайл на бронята му, очите му блестяха безстрастно зад шлема. Яздеше черен кон с бяла сбруя, снежнобелият му щит на Кралската гвардия беше затегнат на лявата му ръка. Отляво, видя Тирион с изненада, бе застанал Подрик Пейн, с меч в ръката. — Ти си много млад — каза му той. — Върни се.