И тогава нещо зад нея се размърда и една ръка се протегна и я сграбчи през кръста.
Санса отвори уста да изпищи, но друга ръка затисна лицето й. Пръстите бяха груби, мазолести и лепкави от кръв.
— Малко птиченце. Знаех, че ще дойдеш. — Гласът прозвуча пиянски хрипливо.
Отвън едно копие от нефрйтена светлина полетя вихрено нагоре и изпълни стаята със зелено сияние. Тя за миг го видя — целият черно и зелено, с кръвта по лицето му черна като катран, и очите му — блеснали като на озлобено куче. После светлината се стопи и той се превърна в тъмна тромава сянка в оцапания с кал и кръв бял плащ.
— Ако изпищиш, ще те убия. Вярвай ми. — Свали ръката си от устата й. Дъхът му излизаше хриплив. Хрътката си беше оставил кана вино на масичката до леглото. Отпи дълга глътка. — Няма ли да ме попиташ кой печели битката, малко птиченце?
— Кой? — попита тя уплашено.
Хрътката се засмя.
— Знам само кой я изгуби. Аз.
„Никога не съм го виждала толкова пиян. Легнал е в леглото ми. Какво ли иска от мен?“
— Какво сте изгубили?
— Всичко. — Ужасната изгорена страна на лицето му се беше превърнала в маска от засъхнала кръв. — Проклетото джудже. Трябваше отдавна да го убия. Преди години.
— Казват, че е мъртъв.
— Мъртъв ли? Не. Майната му. Не го искам мъртъв. — Избута каната настрана. — Искам го изгорял. Ако боговете са добри, ще го изгорят, но аз няма да съм там да видя. Аз си отивам.
— Отивате си? — Тя се опита да се измъкне, но ръцете му бяха железни.
— Малкото птиченце все повтаря каквото му кажат. Отивам си, да.
— Къде ще отидете?
— Където и да е, само не и тук. Далече от огньовете. През Желязната порта ще изляза, предполагам. Някъде на север, където и да е.
— Не можете да излезете — отвърна Санса. — Кралицата е затворила Стегата на Мегор, градските порти също са затворени.
— Не и за мен. Ще бъда с белия си плащ. А имам и това. — Той потупа меча си. — Всеки, който се опита да ме спре, е мъртъв. Освен ако не гори. — Засмя се горчиво.
— Защо сте дошли тук?
— Ти ми обеща песен, малко птиченце. Забрави ли?
Тя не го разбра. Не можеше да му запее точно сега, тук, когато небето кипеше в пламъци, когато навън умираха стотици и хиляди хора.
— Не мога — отвърна тя. — Пуснете ме, плашите ме.
— Теб всичко те плаши. Погледни ме. Погледни ме.
Маската от кръв скриваше повечето белези, но очите му бяха отворени широко и ужасяващи. Санса подуши мириса му: пот, вкиснало вино, повърнато и кръв, кръв, кръв.
— Бих могъл да те пазя — изхриптя той. — Всички ги е страх от мен. Никой няма да ти посегне, защото ще го убия. — Придърпа я към себе си и за миг тя помисли, че иска да я целуне. Беше твърде силен, за да упорства. Санса притвори очи, за да се свърши, но не стана нищо. — Още не можеш да понесеш гледката, така ли? — чу тя хрипа му. Той изви ръката й, обърна я и я хвърли на леглото. — Ще си я получа тази песен. Флориан и Джонквил, каза. — Беше извадил камата и я опря в гърлото й. — Пей, птиченце. Пей, ако искаш да живееш.
Гърлото й бе пресъхнало и стегнато от страх, и всички песни, които беше знаела, изчезнаха от ума й. „Моли ви, не ме убивайте — искаше й се да закрещи, — моля ви.“ Усети как той притисна острието в гърлото й и тя затвори очи… и си спомни. Не беше песента за Флориан и Джонквил, но беше песен. Гласът й зазвуча немощен, тънък и треперлив в ушите й.
Другите куплети беше забравила. Когато гласът й заглъхна, се уплаши, че Хрътката може да я убие, но след миг той махна камата от гърлото й, без да каже дума.
Някакъв инстинкт я накара да вдигна ръка и да погали бузата му с пръсти. В стаята беше твърде тъмно, за да го види, но усети допира на лепкавата кръв и влагата, която не беше кръв.
— Малко птиченце — повтори той хрипливо, като стържеща по камък стомана. После се надигна от леглото. Санса чу как се разкъса някакъв плат и след това — отдалечаващи се стъпки.
Когато изпълзя от леглото си, много по-късно, беше съвсем сама. Намери плаща му на пода, усукан и разкъсан, бялата вълна бе оцапана с кръв и кал. Небето отвън вече бе станало по-тъмно, с няколко бледозелени призрака, танцуващи на фона на звездите. Духаше мразовит вятър и биеше капаците. На Санса й стана студено. Тя изтръска скъсаното наметало, уви се и се сгуши трепереща на пода.