Ксаро Ксоан Даксос нямаше да й помогне и тя вече го знаеше. Въпреки цялата си показна преданост, той си играеше собствената си игра, също като Пиат Прий. В нощта, когато й каза да си тръгне, Дани го беше помолила за едно последно благодеяние.
— Войска ли? — попита я Ксаро. — Котле със злато? Галера може би?
Дани се изчерви. Не обичаше да проси.
— Да, кораб.
Очите на Ксаро блеснаха ярко като драгоценните камъни на носа му.
— Аз съм търговец, халееси. Тъй че може би не трябва да си говорим повече за даване, а по-скоро за размяна. За един от твоите дракони ще получиш десет от най-хубавите кораби от моя флот. Трябва само да кажеш една сладка думичка.
— Не — каза тя.
— Уви — изхлипа Ксаро. — Не точно тази дума имах предвид.
— Би ли могъл да помолиш една майка да продаде едно от децата си?
— Че защо не? Жените винаги могат да си родят други. Майките си продават децата всеки ден.
— Не и Майката на драконите.
— Дори за двадесет кораба?
— Дори за сто.
Челюстта му увисна.
— Сто кораба нямам. Но ти имаш три дракона. Един ми дай, заради цялата ми досегашна щедрост. Пак ще ти останат два и трийсет кораба в добавка.
Тридесет кораба щяха да са напълно достатъчни, за да свали войска на брега на Вестерос. „Но аз нямам войска.“
— Всъщност ти колко кораба имаш, Ксаро?
— Осемдесет и три, ако не се смята гемията ми за удоволствия.
— А твоите колеги в гилдията на Тринадесетте?
— Общо — хиляда, може би.
— А търговците на подправки и Братството на турмалина?
— Жалките им флотилии няма защо да ги смяташ.
— Все пак — каза тя, — колко?
— Хиляда и двеста — и триста на Подправките. Не повече от осемстотин на Братството.
— А колко са на аешаите, на браавосците, на жителите на Летните острови, на ибенците, на всички други народи, които плават по голямото солено море, колко кораби имат те? Всичко?
— Много и много — отвърна той раздразнено. — Има ли някакво значение?
— Опитвам се да поставя цена за един от трите живи дракона на света. — Дани му се усмихна мило. — Изглежда, една трета от всички кораби на света ще бъде честно.
Сълзите на Ксаро потекоха по бузите му от двете страни на укресения му с драгоценни камъни нос.
— Не те ли предупредих да не стъпваш в Палата на прахта? Точно от това се боях. Полудяла си от шепота на маговете също като жената на Маллараван. Една трета от всички кораби на света? Ха! Ха, казах. Ха.
Оттогава Дани не го видя повече. Икономът му донасяше посланията, всяко по-хладно от предишното. Трябвало да напусне къщата му. Омръзнало му да храни и нея, и хората й. Настояваше да му върне даровете, които беше приемала така доверчиво. Единствената й утеха беше, че поне бе проявила здрав разум да не се омъжи за него. „Чародеите шепнеха за три предателства… едно за кръв, едно за злато и едно за любов.“ Първото предателство със сигурност беше на Мирри Маз Дуур, която беше убила хал Дрого и неродения им син, за да отмъсти за своя народ. Възможно ли бе Пиат Прий и Ксаро Ксоан Даксос да са вторият и третият предател? Едва ли. Това, което вършеше Пиат, не беше за злато, а Ксаро никога не беше я обичал искрено.
Улиците се поопразниха, когато навлязоха в квартал с мрачни каменни складове. Аго яздеше отпред, Джого отзад, а сир Джора Мормон бе до нея. Звънчето й тихо подрънкваше и мислите й неволно се върнаха отново към Палата на прахта, както езикът се връща на мястото на падналия зъб. „Дете на три — бяха я нарекли те, — дъще на смърт, убийцо на лъжи, невясто на огън.“ Колко много тройки. Три огъня, три коня за езда, три предателства.
— Драконът има три глави — въздъхна тя. — Знаеш ли какво означава това, Джора?
— Ваша милост? Гербът на дома Таргариен е триглав дракон, червен на черно поле.
— Това го знам. Но триглави дракони няма.
— Трите глави са били Егон и неговите сестри.
— Висения и Ренис — каза тя. — Аз съм потомка на Егон и Ренис през техния син Енис и внука им Джеерис.
— Сините устни изричат само лъжи, не ви ли го каза Ксаро? Защо ви интересува какво ви шепнеха маговете? Те искаха само да изсмучат живота от вас и сега вече го знаете.
— Може би — отвърна тя с неохота. — Но все пак нещата, които видях…
— Мъртвец на носа на кораб, синя роза, кърваво пиршество… какво означава всичко това, халееси? Глумски дракон, казвате. Какво все пак е глумски дракон, моля ви?