Дани нямаше нужда да брои белезите. От пръв поглед се виждаше, че са доста.
— И защо си тук, Белвас?
— От Мийрийн ме продадоха в Кохор, оттам в Пентос, на дебелия мъж със сладката миризма в косата. Той прати Белвас Силния през морето и стария Бяла брада с него, да му служи.
„Дебелия мъж със сладката миризма в косата…“
— Илирио? — възкликна тя. — Пратил ви е магистър Илирио?
— Да, ваша милост — отвърна Бяла брада. — Магистърът ви моли за милостива прошка затова, че изпрати нас вместо сам да дойде, но не може вече да седи на кон, както на младини, а пътуването по море му пречи на храносмилането. — Допреди малко говореше на валирианския от Свободните градове, но сега премина на Общата реч. — Съжалявам, ако ви притеснихме. Честно казано, не бяхме сигурни, очаквахме някоя по… повече…
— Царствена? — Дани се засмя. Нямаше дракон със себе си, а облеклото й трудно можеше да мине за одежди на кралица. — Говорите добре Общата реч, Арстан. Да не сте от Вестерос?
— Оттам съм. Роден съм в дорнските блата, ваша милост. Като момче бях скуайър в двора на лорд Суан. — Поради липса на знаме, надигна високата си тояга като пика. — Сега съм скуайър на Белвас.
— Малко сте стар за такава служба, нали? — Сир Джора беше застанал зад нея и държеше неловко под мишница месинговото блюдо. Коравата глава на Белвас го беше изкривила доста.
— Не чак толкова стар, че да не служа на своя суверен, лорд Мормон?
— И мен ли ме познавате?
— Виждал съм ви веднъж-дваж как се биете. В Ланиспорт за малко щяхте да свалите Кралеубиеца. И на Пайк, там също. Не помните ли, лорд Мормон?
Сир Джора се намръщи.
— Лицето ти ми се струва познато, но в Ланиспорт имаше стотици, а в Пайк — хиляди. И освен това не съм лорд. Мечия остров ми го отнеха. Аз съм най-обикновен рицар.
— Рицар в моята Кралска гвардия. — Дани го хвана под мишница. — И мой верен приятел и съветник. — Тя огледа изпитателно Арстан. Старецът излъчваше някакво стаено достойнство и сила, и това й хареса. — Станете, Арстан Бяла брада. Добре сте дошли, Силен Белвас. Сир Джора го познавате. Ко Аго и Ко Джого са кръв от моята кръв. Те преминаха с мен червената пустош и видяха раждането на моите дракони.
— Конни момчета. — Белвас се ухили зъбато. — Белвас е убил много конни момчета в бойните трапове. Дрънкат с камбанки, когато умират.
Аракхът на Аго изхвърча в ръката му.
— Никога не съм убивал дебел кафяв мъж. Белвас ще е първият.
— Прибери стоманата, кръв на моята кръв — каза Дани. — Този мъж е дошъл да ми служи. Белвас, а ти ще се разбираш с хората ми и ще ги уважаваш, иначе ще те освободя от служба по-скоро, отколкото би ти се искало, и с повече белези, отколкото си дошъл.
Зъбатата усмивка изчезна от широкото кафяво лице на гиганта и той се намръщи объркано. Явно дори мъжете рядко си позволяваха да го заплашват, да не говорим за момичета, три пъти по-дребни от него. Дани му се усмихна, за да притъпи малко жилото на укора си.
— Хайде, кажете ми сега какво иска магистър Илирио от мен, та ви е пратил тук чак от Пентос?
— Иска драконите — отвърна навъсен Белвас, — и момичето, което ги прави. Вас иска.
— Белвас казва истината, ваша милост — рече Арстан. — Заръчаха ни да ви намерим и да ви върнем в Пентос. Седемте кралства имат нужда от вас. Робърт Узурпатора е мъртъв, цялото кралство кърви. Когато отплавах от Пентос, в страната имаше вече четирима крале, а правосъдие — никакво.
Радост разцъфна в сърцето й, но Дани я затаи.
— Но аз имам три дракона — каза тя, — и над сто души в своя халазар, с всичкото им имущество и коне.
— Все едно — избоботи Белвас. — Вдигаме всичко. Дебелият мъж нае три кораба за малката си среброкоса кралица.
— Така е, ваша милост — каза Арстан Бяла брада. — Големият кораб „Садулеон“ е пристанал в края на залива, а галерите „Лятно слънце“ и „Гордостта на Джозо“ са на котва отвъд вълнолома.
„Три глави има драконът“ — помисли удивена Дани.
— Ще кажа на хората си да се приготвят веднага за тръгване. Но корабите, които ще ме върнат у дома, трябва да са с други имена.
— Както желаете — рече Арстан. — Какви имена предпочитате?
— „Вхагар“ — каза Денерис — „Мераксес“. И „Балерион“. Нарисувайте имената на корпусите им със златни букви, три стъпки високи, Арстан. Искам всеки, който ги види, да разбере, че драконите се завръщат.