АРЯ
Главите бяха топени в катран, за да се забави гниенето. Всяка сутрин, когато Аря отидеше на кладенеца да извади вода за легена на Рууз Болтън, й се налагаше да минава под тях. Лицата им бяха обърнати навън, така че не виждаше лицата им, но обичаше да си представя, че едната е на Джофри. Мъчеше се да си представи как ще изглежда хубавото му лице, натопено в катран. „Ако бях врана, щях да мога да полетя и да накълва глупавите му дебели нацупени устни.“
Главите никога не оставаха без гости. Враните кръжаха около стражевата кула над портата и се биеха за всяко око, грачеха, пъдеха се и литваха, когато някой часовой преминеше по пасажа между бойниците. Понякога и гарваните на майстера се включваха в пиршеството, излитаха с плясък на големите си черни криле от гарванарника и се понасяха надолу към портата. Когато дойдеха, враните се пръскаха, но се връщаха веднага щом по-едрите птици се махнеха.
„Дали гарваните помнят майстер Тотмур? — чудеше се Аря. — Дали тъгуват за него? Когато му изграчат, дали се чудят защо не им отговаря?“ Сигурно мъртвите можеха да им говорят на някакъв таен език, който живите не чуваха.
Тотмур беше изпратен на дръвника затова, че е пращал птици до Скалата на Кастърли и Кралски чертог, Лукан оръжейникът — защото правел оръжия за Ланистър, стопанката Хара — затова, че накарала слугите на лейди Уент да служат на тях, стюардът — защото дал на Тивин ключовете на съкровищницата. Готвачът беше пощаден (според някои — защото направил невестулкината супа), но изгониха от складовете хубавата Пия и другите жени, които бяха предлагали прелестите си на войниците на Ланистър. Тях ги съблякоха, обръснаха и ги оставиха в средния двор до мечата яма за забавление на всеки мъж, който ги поиска.
Докато Аря вървеше към кладенеца, с тях се забавляваха трима от ратниците на Фрей. Тя се постара да не поглежда, но чу смеха на мъжете. Напълни ведрото и тръгна. Вече се връщаше към Кралската клада, когато стопанката Амабел я сграбчи за ръката. Водата се плисна и намокри крака на Амабел.
— Това нарочно го направи! — писна жената.
— Какво искаш? — Аря се задърпа да се отскубне. Амабел беше почти полудяла, откакто отсякоха главата на Хара.
— Виждаш ли там? — посочи Амабел към двора с Пия. — Когато този северняк падне, ти ще идеш на нейно място.
— Пусни ме! — Опита се да се измъкне, но Амабел я стисна още по-силно.
— И той ще падне, Харънхъл накрая ги събаря всички. Лорд Тивин сега е спечелил, той ще се върне с цялата си сила и тогава ще дойде неговият ред да накаже предателите. Не мисля, че няма да разбере какво си направила! — Старицата се разсмя. — Може и аз да те оправя. Хара имаше една метла, ще я запазя за тебе. Дръжката е с чепове и напукана…
Аря лашна ведрото. Беше тежко и се извъртя в ръцете й, затова не можа да удари Амабел в главата, както искаше, но жената все пак я пусна, когато водата я заля.
— Повече да не си ме пипнала — изкрещя Аря, — че ще те убия! Махай се!
Цялата мокра, стопанката Амабел ръгна с тънкия си треперещ пръст одрания мъж на туниката на Аря.
— Мислиш, че си в безопасност с това кърваво човече на цицата, ама не си! Ланистърите идат! Ще видиш какво ще стане като дойдат.
Три четвърти от водата се беше изплискала, затова Аря трябваше да се върне при кладенеца. „Само да кажа на лорд Болтън какво ми каза тя, главата й ще кацне до тази на Хара преди да се е мръкнало“ — помисли тя, докато вадеше ведрото. Но нямаше да му каже. Веднъж, още докато главите бяха наполовина по-малко, Джендри забеляза, че Аря ги гледа.
— На работата си ли се радваш? — попита я той.
Беше й сърдит, защото Лукан му харесваше, тя го знаеше. Но не беше честно.
— Работа е на Стоманената гранка — опита се да се защити. — И на Глумците, и на лорд Болтън.
— А кой им ги даде всичките? Ти и твоята невестулкина супа.
Аря го удари по ръката.
— Беше само една гореща супа. А и ти мразеше сир Амори.
— Тия ги мразя още повече. Сир Амори се биеше за своя лорд, а Глумците са наемници. Половината от тях дори не могат да говорят на Общата реч. Септонът обича малки момчета, Кибърн прави черна магия, а твоят приятел Хапката яде живи хора.
Най-лошото беше, че тя дори не можеше да каже, че не е вярно. Храбрата дружина предимно събираше продоволствие за Харънхъл, а Рууз Болтън им беше възложил да изкоренят Ланистърите. Варго Хоут ги беше разделил на четири банди, за да обиколят колкото може повече села. Той лично водеше най-голямата група, а другите беше дал на най-доверените си капитани. Беше чула Роджър да се смее на това как лорд Варго издирвал предателите: просто се връщал по местата, през които преди това бил минал под знамената на лорд Тивин, и хващал тези, които му били помагали. Мнозина се оказваха купени с ланистърско сребро, така че Глумците често се връщаха с торби сребърници освен с кошовете глави.