Санса се промуши през гъмжилото от рицари, скуайъри и богато гражданство и се добра до перилото на галерията точно когато зовът на тромпетите възвести влизането на лорд Тивин Ланистър. Той премина на бойния си кон през цялата зала и слезе пред Железния трон. Санса не беше виждала досега толкова бляскави доспехи: лъскава червена стомана, инкрустирана със златни спирали и фигури. Металните дискове над мишниците на бронята му изобразяваха слънчеви залези, ревящият лъв, увенчаващ шлема му, беше с рубинени очи, а по една лъвица на всяко рамо придържаше златния му плащ, толкова дълъг и тежък, че се стелеше под задницата на грамадния жребец. Дори конската броня беше позлатена, а пурпурната коприна на чула блестеше с извезания златен лъв на Ланистър.
Появата на владетеля на Скалата на Кастърли направи толкова силно впечатление, че беше истински шок, когато дестриерът му се изсра точно в подножието на трона. Джофри трябваше да заобиколи фъшкиите, когато слезе да прегърне дядо си и да го обяви за Спасител на града. Санса покри уста да скрие нервната си усмивка.
Джофри много показно покани дядо си да поеме управлението на кралството, а лорд Тивин тържествено прие отговорността, „докато ваша милост навърши пълнолетие“. След това скуайърите притичаха да свалят доспехите му, а Джон окачи на врата му служебната верига на кралската Ръка. Лорд Тивин зае мястото си на масата на съвета до кралицата. След като изведоха дестриера и почистиха отдадената от него почит, Церсей даде знак церемониите да продължат.
Зов на бронзови фанфари поздравяваше всеки от героите, щом той пристъпеше през грамадните дъбови врати. Херолди извикваха името му и обявяваха подвизите му така, че да чуят всички, а знатните рицари и благородните дами надаваха горещи възгласи като улични главорези край бой на петли. Отдаде се почит на Мейс Тирел, владетеля на Планински рай, някога силен мъж, но вече затлъстял, макар и все още чаровен. След него влязоха синовете му: сир Лорас и неговият по-голям брат сир Гарлан Галантния. И тримата бяха облечени еднакво, в зелено кадифе, поръбено със самур.
Кралят отново слезе от трона си да ги поздрави — велика чест. На врата на всеки от тях той окачи верижка от рози; изковани от меко жълто злато, от която висеше златен диск с инкрустиран върху него с рубини лъва на Ланистър.
— Розите подкрепят лъва, тъй както силата на Планински рай подкрепя кралството — обяви надуто Джофри. — Ако има отплата, която да поискате от мен, поискайте и ще е ваша.
„Ето че се почва“ — помисли Санса.
— Ваша милост — заяви сир Лорас, — моля ви за честта да служа във вашата Кралска гвардия, за да ви защитавам от враговете.
Джофри прикани Рицаря на цветята да стане и го целуна по бузата.
— Готово, братко.
Лорд Тирел сведе глава.
— Няма по-голямо удоволствие от това да се служи на ваша милост. Ако ме сметнете за достоен да бъда включен във вашия кралски съвет, няма да намерите по-верен и искрен съветник от мен.
Джоф сложи ръка на рамото на лорд Тирел и го целуна, когато той се изправи.
— Желанието ви е прието.
Сир Гарлан Тирел, с пет години по-голям от сир Лорас, беше по-високо и брадато копие на по-прочутия си малък брат. Беше с по-яки гърди и по-широк в раменете, и макар лицето му да беше симпатично, липсваше му поразителната красота на сир Лорас.
— Ваша милост — каза Гарлан, когато кралят пристъпи към него. — Имам сестра девица, Марджери, радостта на нашия дом. Както знаете, тя беше омъжена за Ренли Баратеон, но той тръгна на война преди бракът да е консумиран и тя си остана невинна. Марджери е слушала сказания за вашата безмерна мъдрост, храброст и галантност, и ви е обикнала, макар и отдалече. Моля ви да я повикате, да вземете ръката й в брак и така да венчаете завинаги своя дом с моя.