Дворцовият съвет приключи чак привечер. На излизане от галерията Санса се почувства толкова изтощена, че едва стъпваше. Зачуди се колко ли се е порязал Джофри. „Казват, че Железния трон може да бъде гибелен за онези, които не трябва да сядат в него.“
Прибра се в стаята си, сви се в леглото и притисна възглавницата до лицето си, за да приглуши радостния си писък. „О, милостиви богове, той го направи, отказа се от мен пред всички!“ Когато едно слугинче й донесе вечерята, тя едва не го разцелува. Имаше топъл хляб и прясно бито масло, гъста телешка супа, пиле и моркови, праскови и мед. „Дори храната е по-вкусна“ — помисли тя.
Щом се стъмни, тя се загърна в едно наметало и излезе да навести гората на боговете. На подвижния мост пазеше сир Озмунд Черно котле в белите си доспехи. Санса се постара, колкото можа, да изглежда отчаяна, когато го поздрави с добър вечер, но той я изгледа с такава злоба, че не беше сигурна доколко го е убедила.
Донтос я чакаше под огрените от луната листа.
— Защо си с толкова тъжно лице? — попита го весело Санса. — Ти беше там, чу всичко. Джоф се отказа от мен, свърши се, той вече…
Той хвана ръката й.
— О, Джонквил, бедничката ми Джонквил, ти не разбираш. Свършил е с теб? Неволите ти тепърва започват.
Сърцето й се сви.
— Какво искаш да кажеш?
— Кралицата никога няма да те пусне. Никога. Ти си твърде ценна като заложница. А Джофри… миличка, той все пак е крал. Ако те поиска в леглото си, ще те има, само че сега ще носиш в утробата си копелетата му вместо законните му синове.
— Не! — каза стъписана Санса. — Той ме освободи, той…
Донтос лепна лигава целувка на ухото й.
— Бъди смела. Заклех се да те върна у дома и вече мога. Денят е избран.
— Кога? — попита Санса. — Кога ще заминем?
— В нощта на сватбата на Джофри. След пира. Извършени са всички необходими приготовления. Червената цитадела ще бъде пълна с непознати. Половината двор ще е пиян, а другата половина ще наставлява Джофри как да оправи невястата си в брачното ложе. За малко ще те забравят и бъркотията ще бъде наш съюзник.
— Но сватбата няма да бъде преди поне един лунен кръг. Марджери Тирел е в Планински рай, тепърва ще я викат.
— Чакала си толкова дълго, потърпи още малко. Ето, имам нещо за теб. — Сир Донтос бръкна в кесията си, извади сребриста паяжина и я залюля в дебелите си пръсти.
Беше мрежичка за коса от фино изпредено сребро, с толкова тънки и нежни нишки, че изглеждаше лека като въздуха. Санса я взе. Там, където нишките се пресичаха, имаше малки геми, толкова черни, че попиваха лунната светлина.
— Какви са тези камъчета?
— Черни аметисти от Асшаи. От най-редкия вид, на дневна светлина изглеждат тъмно пурпурни.
— Много е красива — каза Санса, но си помисли: „Кораб ми трябва на мен, а не мрежичка за коса.“
— По-красива е, отколкото си представяш, мило дете. Разбираш ли, това нещо е вълшебно. Това, което държиш в ръцете си, е справедливостта. Това е възмездието за твоя баща. — Донтос се наведе и отново я целуна. — Това е домът ти.
ТЕОН
Майстер Лувин дойде при него, когато първите съгледвачи се появиха пред стените.
— Милорд — каза той, — трябва да се предадете.
Теон заби поглед в платото с овесени питки, мед и кървавица, които му бяха донесли за закуска. Поредната безсънна нощ беше изопнала нервите му и от самия вид на храната му се гадеше.
— Отговор от чичо ми няма ли?
— Никакъв — отвърна майстерът. — Нито от баща ви на Пайк.
— Прати още птици.
— Няма полза. Докато птиците стигнат…
— Прати ги! — Ръката му помете платото с храната настрана, той избута завивките и стана от леглото на Нед Старк гол и разгневен. — Или искаш смъртта ми? Това ли е, Лувин? Истината, веднага.
Дребничкият сивокос старец не се уплаши.
— Моят орден служи.
— Да, но на кого?
— На кралството — каза майстер Лувин. — И на Зимен хребет. Теон, някога аз те учих на четмо и писмо, на история и на военно дело. И можех да те науча повече, стига да искаше да се научиш. Не, няма да те уверявам, че храня огромна любов към теб, но не мога и да те мразя. Но дори да те мразех, докато ти държиш Зимен хребет, съм обвързан с клетва да ти давам съвет. Така че сега те съветвам да се предадеш.